Roommates | Boyxboy

✧༺ 23 ༻✧

- Не очаквах, че ще учиш тук. - Сиченг се усмихна широко и се приближи към Шяоджун.

- И аз, но баща ми ме накара?

- Първокурсник ли си?

- Да. Ти?

- Трети. - отвърна Сиченг и се огледа наоколо. - Ти бързаше, сигурно те задържам. Иначе бих предложил да отидем някъде. Например до столовата.

Шяоджун се замисли. Хвърли поглед на Сиченг. Когато вчера го бе видял в нощния клуб, определено бе привлякъл вниманието му.

Смяташе, че ще е добра идея да приеме.

Напоследък мислеше прекалено често за Хендери и се чувстваше странно.

Може би ако почнеше да прекарва време със Сиченг така щеше да го изкара от ума си. Може би щеше напълно да забрави за Хендери и за уговорката им.

А и Сиченг му допадаше.

- Нека отидем?

- Нямаш ли лекции? - попита скептично Сиченг.

- Да, но така или иначе закъснях. Не искам тъпия преподавател да ми крещи.

- Е, в такъв случай да вървим.

Шяоджун кимна и се усмихна.

Двете момчета отидоха в столовата и си взеха напитки преди да седнат на една от масите в дъното, където имаше по-малко хора.

- Вчера нямахме възможност да говорим особено много. - започна Сиченг.

- Да. - Шяоджун прехапа устна.

- Онова момче вчера, доста се беше ядосало, че говорихме. Дали няма да има против, че сега си тук с мен?

- Не, няма.

- Гадже ли ти е?

- Не. - Шяоджун поклати глава. - Той е съквартиранта ми. Вчера бях пийнал малко повече и той просто беше загрижен.

- Доста добър приятел ти е явно.

- Е, чак добър. - русокосия се засмя.

- Харесва ми смеха ти. - призна си Сиченг. - Много си красив когато се усмихваш.

Шяоджун се насили да се усмихне. Комплиментите на другия не го накараха да се почувства специален. Дори не го почувства като комплимент.

Беше странно, че му беше толкова безразлично. Сякаш просто присъствието на Сиченг го отекчаваше.

- Шяоджун. - другия размаха ръка пред лицето му.

Русокосия се отърси от мислите си, погледна към Сиченг объркано и се усмихна.