Don't Quit

1

Аларма. Първият учебен ден.
Последната година.

- Млъкни ве, мамка му ~~!

Не можа дори да си отвори очите. Толкова му се спеше...

За жалост забавното лято прекарано с приятелите му мина толкова неусетно. В един момент са купоните по случай завършения 11-ти клас, а в друг вече се приготвят за последната си година в гимназията.
Странно е как всички се вълнуват толкова много.
Вярно. Балове, купони, момичета, момчета и още купони... Но никой не се сеща за ученето, за изпити и тем подобни... Както се вика живота е пред него и той смятам да му се отдаде напълно. Поне Още.

Постоя известно време в една поза, разтърка мързеливо очи и ги отвори. Но слънчевата светлина огряваща стаята му през щорите, беше на друго мнение. Стисна раздразнено очи, покривайки ги с ръка и извъртя глава към стенния часовник. Отвори бавно очи.
7 : 15.

Тамън готов да се изправи, телефна го стресна. Музика огласи стаята. Вдигна.

- Ало.

-Джин - хюнг ! Ставай да не закъснееш!!

- Какво си се развикал в 7 и 15 и няма да закъснея, идиот

-Така каза и предната година, и по предната и по по....

-Да схванах, Джънгкук!

- Като си схванат си размърдай задника и ставай. Не живееш никак близо и не искам пак да закъс... - погледна часовника, който показваше 7 и 30 и прекъсна дългата реч на Джънгкук.

-Джънгкук!

- Какво!? Просто казвам...

- Сега ме бавиш - говореше изморено.

- Виж... Знам че ти е тежко и че не искаш да говориш за... - розовокосият Джин пак го прекъсна.

- Просто.... Айш... Не ме разтройвай още от първия ден... Остави ме да се оправям... Бавиш ме~ - свали телефона от ухото си.

- Но... - чернокосият бе прекъснат от затварянето на телефона

"Ама че си и ти, Кук." помисли си Сокджин.

Огледа се за часа, показващ
7 :30 и бързо започна да се оправя...

******************************

7:52

Вече в автобуса, Джин погледна притеснено часовника си. Не искаше да закъснее още от първия ден. Мина с ръка през косата си и зачака нервно да дойде неговоя ред за да слезе от този задушаващ автобус.