Love to violate

#52

Минаха няколко часа и момчетата се върнаха.
Сега седяхме на дивана в хола и си говорехме. Изведнъж Рей стана.

-Какво стана?-попита Зейн

-Утре заминаваме за Аспен. Добре, че е Ари да ми припомни.-каза

-Ари?-попитах и Рей кимна

-Ами да стягаме багажите тогава.-каза Хари

Четиримата се качихме по стаите си и започнахме да оправяме багажите си.

-Според теб.. мрази ли ме майка  ми?-попитах

-Няма как да те мрази. Просто е ядосана.-каза Хари и ме прегърна

-Виж.. става ли ти да прибереш дрехите в куфара ми, защото искам да звънна на един номер?-попитах

-Да.-каза Хари и аз излезнах на терасата на стаята ни

Трябваше да говоря с него. С баща ми..

По телефона

-Ало?-каза

-Здравей..-казах

-Ким, как си? Да не се е случило нещо?-попита и усетих загриженост в гласа му

-Добре съм. Исках просто да поговорим.-казах

-Искаш ли да се видим?-попита

-Точно днес няма да мога.-казах

-Защо?-попита

-Ами за нова година се разбрахме с приятели да отидем в Аспен и там да отпразнуваме. И утре заминаваме.-казах и той ме разбра

-Добре. Тогава ще е след това.-каза

-Да. Между другото ти как си?-попитах

-Добре съм и аз.-каза -Липсваш ми.-допълни

-И ти ми липсваш тате.-казах и се разплаках

В този момент усетих ръце да се обвиват около талията ми. Хари ме целуна по косата и изтрих сълзите си.

-Виж, аз ще затварям, защото трябва да си дооправя багажа.-казах

-Добре. Дочуване.-каза баща ми и затвори

Обърнах се към Хари и той ме погледна.

-Моля те не плачи.-каза и отново усетих горчивите сълзи -Не, не, не, не плачи. Ела тук.-каза и ме прегърна силно

Стояхме така дълго време. Докато гласа на Рей не ни прикъсна.

-Ние със Зейн имаме малко работа навън. Ще излезнем и ще се върнем.-каза и се отделихме с Хари