She changed after all {[Завършена]}

9 глава

Лаура:

Събудих се от слънцето, което светеше право в очите ми през завесите. Размърдах се неудобно в леглото и тогава се сетих какво стана снощи. Зейн го нямаше до мен и аз се изправих в седнало положение. Не съжалявам за нищо, беше супер и ми помогна. Станах от леглото като увих тялото си в чаршафа и си взех дрехите в ръка. Излезнах от стаята и точно тогава и Алекс. Погледна ме с палава усмивка и повдигнати вежди.
-Не започвай.-казах му строго и се върнах в стаята ми.
   Влезнах под душа и разбрах, че почти тялото ми тяло е покрито в смучки. Нищо. Измих си косата и увих тялото ми в кърпа. Застанах пред гардероба и с поглед решавах какво да си сложа от новите ми дрехи докато си търках косата с кърпа. Реших да е това с черни токчета, а косата ще си я накъдря с машата.

Застанах пред огледалото и се замислих дали да направя нещо по-така. Сложих си фон дю тен, спирала, молив за очи и за завършек матово червено червило и да не забравим, че си покрих смучките. Харесва ми как се получи. Погледнах се за последно в огледало, взех си раницата и тръгнах към кухнята. Беше ми малко трудно да вързя на токчетата, но ми харесваше тракането по пода от тях и да съм толкова открита, но ще свикна. Всички се бяха събрали на дивана и гледаха Зейн с палави усмивки.
-Добро утро, искате ли кафе?- всички ме гледаха като поразени и щяха да им паднат ченетата.-Какво? Има ли ми нещо?
-Лаура, това ти ли си?-попита Бека, която дойде с бавни крачки към мен.
-Новата, Лаура. Е, как се справих?-попитах и се завъртях на токчетата си.
-Изглеждаш уникално.-каза ми Зейн.
- Благодаря. Искате ли кафе?
-Може, но тази пола не е ли много къса?-каза Алекс.
-Идеална си е.-казах и започнах да ги правя.
  Усещах погледа на Зейн по цялото ми тяло, но не обръщах голямо внимание. Бека дойде до мен и ми прошепна.
-Трябва да поговорим сериозно.
-За какво?-попитах, а тя ме гледаше все едно е най-очевидното нещо.
-Не си мисли, че не чух вчера кво ставаше.
-Е и?
-После ще поговорим.-гледаше ме супер странното и ме сочеше с пръст.
  Оставих кафетата пред тях и си взех една ябълка. Всички ме гледаха супер странното и започват да ме изнервят.
-Оф, какво ви става на всички?
-Нищо.-казаха в един глас.
-Все тая. Днес ще се возим с моята кола.-казах и завъртях ключа на аудито подарък за 18 ми рожден ден през лятото на пръста си.
-Имаш кола?-попитаха момчетата с изненадани погледи.
-Разбира се. Вдигайте си задниците от столовете и да тръгваме.-тръгнах към гаража да изкарам сладурчето си. Седнах на шофьорското място и я спрях пред портата където ме чакаха с отворени усти.
-Нали няма да ни блъснеш?-попита Зейн от задната седалка и ние се засмяхме.
-Тя може да кара. Повярвай ми.-усмихна ми се Бека, която седеше до мен.
  Запалих двигателя на бебчето ми и дадох малко повече газ и тръгнах към училището. От днес нататък няма да допусна да ме мачкат. Вече не ми пука кой говори зад гърба ми или за Ник. Той си реши с какви ще се движи, това си е неговото решение.
  Вече пристигнахме и търся място да паркирам. Доста хора се насъбраха около колата, но не можеха да видях кой кара заради затъмнените стъкла. В тези хора бяха Ник с Мелани. Усмихнах се на физиономиите им и откопчах колана ми.
-Хайде да те покажем на света.-изписка Бека развълнувано и отворихме вратите. Стъпих с токчетата на цимента и се изправих като поуправих полата си. Всички ме гледаха като гръмнати в това число и предателя. Отидох до приятелите ми и Зейн си сложи ръката на кръста ми от което всички се изненадаха.
-Лаура?-попита Ник като се приближи към мен.
-Какво?-попитах като го гледах с усмивка на лицето и очи пълни със злоба.
-Това ти ли си? Изглеждаш уникално. Искам да ти кажа, че съжалявам за всички неща които ти казах вчера.-оглеждаше тялото ми като захапваше долната си устна, а Зейн се напрегна до мен. Беше ми ясно кво иска Ник. Махнах ръката на приятеля ми и с бавни крачки се запътих към негодника. Сложих си ръцете на врата му,а той неговите малко под кръста ми.-Прощаваш ли ми? Все още те харесвам и искам да пробваме.-бях на косъм да се изсмея в лицето му, но ще се придържам към плана си.
-Искам.-прошепнах в ухото му със съблазнителен глас от което косъмчетата на врата му настъхнаха. Застанах лице в лице с него и си залепих устните за неговите. Той задълбочи целувката,а аз си забих коляното в слабините му с всичка сила. Той извика и се сви на топка на земята, а аз клекнах с него и застанах пред лицето му като му хванах брадичката така, че да ме гледа в очите.-Ти за мен вече не съществуваш и не си и помисляй, че ще ме докоснеш отново. Разбра ли ме?-попитах като му стиснах още повече брадичката.
-Малка кучка. Махни си ръцете от мен.-изръмжа ми насреща. Аз се засмях леко и му изпрасках силен шамар.
  Изправих се и видях как около нас се беше насъбрала тълпа в която бяха приятелите ми, които ме гледаха с доволни усмивки. Отидох до тях дадохме си пет и тръгнахме към стаята ни за часа. Усещах погледите на всички в гърбовете ни, но това само ме зарадва. Вече няма да позволя на никой да ме тъпче като преди. Ако, за да го постигна трябва да се държа като кучка ще го направя.
  Влезнахме в стаята и си седнахме по местата. Бека се обърна към мен и ме гледаше с гордост.
-Направи ме най-гордия родител.-каза ми тя и ние се засмяхме.
-Той си го заслужава. Ако трябва ще получи и още.-казах като гледах вратата през която сега минаваше кучия син като се подпираше на Мелани. Не ни погледна и за секунда, но и по-добре.
  Часовете свършиха и през целия ден ме заглеждат момчета, които до преди дни ме тормозеха и ме наричаха с най-различни обиди. Приятелите ми тръгнаха на някъде и аз ще ги чакам в колата. Събрах си нещата и тръгнах по вече пустия коридор. Изведнъж някой ме притисна силна в шкафчетата като не забрави да ми удари гърба. Изпъшках от глухата болка в гърба ми и погледнах кой ме държи. Беше Ник и в очите му имаше много яд и перверзна усмивка.
-Какво искаш пък ти?-попитах го злобно в очите.
-Не се прави на нещо което не си, Лаура. А и ще си го върна за сутринта, кучко.-каза той много тихо и ме целуна настоятелно, но аз не му отвръщах и се опитвах да го избутам от мен. Единственото което постигнах беше, че го ядосах и ми заби гърба отново в шкафчетата от което изхленчих и той използва шанса да си напъха езика в устата ми. Започна с ръце да обарва всяка гънка на цялото ми и точно когато щеше да ми свали полата някой го изблъска на земята. Това беше Зейн и то бесен. Бутна го на земята и започна да забива юмруците си в лицето му.
-Зейн, остави го!-извиках, но не ми обърна внимание.-Зейн, стига!-никакъв отговор.-ПРЕСТАНИ!-извиках и си сложих ръката на рамото му. Това явно го успокои и ме погледна в очите които веднага умекнаха като ме погледна. Той се изправи и си сложи ръцете около мен. Погледнах Ник който лежеше на земята и от носа и устата му течеше кръв. Не ме трогна и задърпах приятеля ми да си ходим.