Седемнадесета глава

Start from the beginning
                                    

Вдигнах я и излезнах. Минах през момчетата и тръгнах към колата ми.

-Какво стана?-попита Зейн

-Не знам така я намерих.-казах и я оставих на задните седалки

Качих се в колата ми и в този момент и Зейн се качи.

-Да тръгваме другите ще дойдат с момичетата.-каза и потеглих

Откарахме я в болницата и те веднага я приеха. Заведоха я в някаква стая и ние останахме отвън. След малко се появиха и другите.

-Какво и е?-попита Ема

-Щях да попитам и теб същото.-казах и една жена излезе от стаята

Станахме и я дойде до нас.

-Как е тя?-попитах

-Добре е. От колко дни не се е хранила?-попита

-Не знам. Вчера изпи хапче, а после яде шоколад, но го повърна.-каза Ема

-Вижте, това не е играчка. А за да повърне трябва да е изпила поне цяла таблетка с хапчета.-каза сериозно

-Ами много я болеше главата.-каза Ема

-Добре. Както и да е. После ще говорим. Сега ще я преместим в друга стая и ще можете да я видите.-каза и тръгна на някъде

След малко още хора излезнаха заедно с голямо легло и Ариана в него. Преместиха я в друга стая и влезнахме веднага.
Ариана спеше затова седнахме на дивана и зачакахме.

Минаха 20 минути и чух пъшкане. Надигнах главата си от телефона и видях Ариана да се държи за главата.

-Главата ми... искам хапче.-каза

-Една цяла таблитка от хапчета ти е била достатъчна.-казах

-Къде съм?-попита

-В болницата. От колко дни не си се хранила?-попитах

-Не помня.-каза и затвори очи

-Е ами сега заради това си тук.-казах леко раздразнено

-Ако си решил да ми четеш конско по добре недей.-каза и изпъшка

{При Ариана}

Момчетата излезнаха и момичетата ми помогнаха да се облека. След това излезнахме и видяхме момчетата да ни чакат.

Излезнахме от болницата и се качихме в колата на Кам. Аз бях с Ема отзад, а Шон седна до брат ми. Потеглихме и скоро се намирахме пред нас където ми беше колата.

-Кой я докара?-попитах

-Аз.-каза Шон и кимнах

Влезнахме в нас и седнахме на дивана, а Ема отиде към кухнята.

-Трябва да се храниш.-каза Кам

-И ти трябва да спреш да си толкова избухлив.-казах

-Не съм избухлив!-отрече на висок тон

-Да, добре.-казах и Ема се появи с голям поднос в ръка. А вътре имаше гофпети, палачинки, плодова салата която ми е любима и течен шоколад. Както и сладолед. Но въпреки това аз не бях гладна.

-Трябва да се храниш.-каза Ема сериозно

-Не съм гладна.-казах и вратата на къщата се отвори

През нея влезе Хари. Трябва да почна да заключвам. Седна на дивана и ме погледна.

-Как си?-попита и корема ме заболя

-Н..добре.-отговорих

-Ариана какво ти е?-попита Ема

-Корема малко ме боли.-казах

-Това е защото не си храниш. Хайде отвори уста.-каза Хари и взе една гофрета

И така той почна да ме храни.

The mafia's daughterWhere stories live. Discover now