19/30

14 2 0
                                    


Магия

Сутринта се събудих с теб мисълта.

Грееше ме слънцето, усмихваше ми се,

ала от теб нямаше вест- всичко изгълта.

Спомените ми се събудиха, смееше се.



Казах си- каква ли е таз магия,

като че ли от векове я крия.

Същите чувства, същите мисли,

сърцето ни време, ни часове изчисли.



Върнах се в миналото

и там видях момиче- от радост сияеща.

Спомних си узналото

и сега где тя  да сияе така  досуща.



Пак ме остави безсънна в студената нощ,

без твоя защита, без твоя мощ.

Дали някога в мислите ти се прокрадвам?

Не знам, сигурно повече никога няма да ти се радвам.



Детето в мен още трепти,

ала любовта мило ми шепти!



Dream for 1 monthWhere stories live. Discover now