14/30

15 3 0
                                    


Мина се много време,

от теб няма и следа.

Живея пак същото бреме,

със спомена за теб, аз клета.



Още сърцето ми гори,

никога не е спирало да бие,

като си тръгна дори,

спомените не посмя да ги трие.



Всичките онези нощи безсънни

в шепа живот се превърнаха.

Ала сега с чувства изменни,

пак бляскавите звзеди не си тръгнаха.



Те стоят тука и гледат

как всичко бавно се разпада.

Понякога дори се питат

каква бе тази случайна изненада...



Умирам за една твоя мила дума,

както беше в старите времена.

Но веч изчезна и тази добра рима,

страх ме е от тази опасна утрина.

Dream for 1 monthWhere stories live. Discover now