Second Chance

Глава 29

Имаше дни, в които не излизах от стаята си.

Бях наистина отчаяна и съсипана емоционално.

Беше ме страх, но знаех, че не съм сама, но въпреки това ме беше страх.

Защото винаги съм си представяла момента, когато ще имам дете, като нещо невероятно миг, който ще споделя с любимия човек, който ще бъде до мен.

Но вече съм свикнала с мисълта, че съм самотна майка.

Не ми трябва мъж.

Единственият мъж животът ми е моят малък сладур.

-Ти си на мама сладура, нали? - попитах и го погалих по коремчето.

-Не ни трябва татко. Защото твоят баща е същински олигуфрен. И силно се надявам в момента да се намира на майната си. Или ако чука някоя кучка дано после тя го убие, след като той я зареже. Както направи с мама. Заряза я сама, за да чука други. Но ти няма да бъдеш такъв, нали миличко? - попитах и го взех на ръце

-Разбира се, че няма да бъдеш. Ще бъдеш джентълмен. И няма да спиш с различни всяка вечер. Ще си намериш някое прекрасно момиче и ще бъдете много щастливи.

Майка ми говореше така.

Превръщам се в майка ми, което не е лошо, но е странно.

Защото аз не бях такава.

-Кейси! Слез! - извика Лекси

-И в никакъв случай не ставай, като леля си. - казах и целунах бузата му и излязох от стаята.

-Сто часа слизаш! - оплака се Лекси

-Ти няма ли да млъкнеш? - попитах

-Не. Твоят....не знам какъв ти е тук.

-Наистина трябва да млъкнеш. - казах и тя извъртя очи - Здравей Джейсън. - усмихнах се

-Здравей. - усмихна се и погледна към малкия, който се беше облегнал на рамото ми.

-Не си тук да видиш мен, нали.

-Не съвсем.

-Колко мило. Ето ти го.

Подадох му Никълъс и той го прегърна.

-Колко е сладък. Прилича на мен.

-Прилича на брат ти, а той прилича на теб. Така че е нормално да си приличате.

-Майка ти пак е кисела. - каза тихо Джейсън

-Чух те. И не съм кисела.