На стъпка от Рая - Светлината на мрака

Глава 31- Завръщане

Лин беше разчорлена, запъхтяна и леко объркана. Трябваше да разкаже набързо за случилото се и след това по възможно най – бързия начин да открие Шапкарите и да спаси Айли.

-Лин, какво по дяволите ти се е случило?  – Филиз бе първата, която обърна внимание на изнемощялата вещица. 

-Филиз, аз...бягах...до тук...шапкарите...те...отвлякоха Айли – Лин изговори това едвам, едвам. Беше останала без въздух.

-Шапкарите, но те не са ли в мир с нас? – попита Луиза, която завързваше една кожена чанта.

-Да, но Айли не е от нас, тя все още е дива, а и онази шапкарка, каза че тя е дете на вещица и магьосник.

-Значи е жрица – Филиз се замисли. – Това обяснява, защо е била скрита на земята, ценна е, доста голяма част от тези деца умират още като бебета.

Лин кимна в отговор, все още опитваше да успокои сърцето си, да забави дишането си. Но нямаше време, трябваше да тръгват. 

-Да – отвърна, все още молейки се за въздух, - трябва да вървим. Шапкарите не си губят времето.

Филиз стисна устни. Вещицата беше права. Нямаше по – сигурно нещо за Шапкарите, от факта, че обичаха парите, обичаха бързите пари.

-Тръгваме – тя размаха пръст, описвайки кръгови движения.  – Няма време, Айли е в голяма опасност. Събирайте лагера. 

***

Другия лагер също се стягаше да тръгва, а през това време, докато Сам, Алек и Том си остриха оръжията, Елза учеше Ема как да хвърля ножове по мишена.

-Ема, гледай този път да уцелиш дървото, а не Сам. – Елза, насърчаваше момичето, въпреки досегашните неуспешни опити, включително един, в който Ема наистина щеше да забие ножа си в Сам. 

Тя си пое въздух, застана в позицията, в която Елза ѝ бе показала и се прицели. Едно, две, три и хвърли ножа. Отново не уцели, но за сметка на това го запрати доста далечко. Удари се в едно дърво, рикошира и се приземи, забивайки се в земята. 

-Сериозно ли, отново? – Ема се изнерви.

-Нищо, следващият път – окуражи я Елза. 

-Казваш го всеки път – отвърна Ема, вече доста отчаяна. 

-И накрая ще видиш, че ще стане. Сега иди да намериш ножа.

Момичето виждаше седефената дръжка на острието. Затича се към нея. Ножът се беше забил, точно между две стари дървета. Нещо изщрака под обувката му. Миг по късно, остра пронизваща болка се разля по  крака му. Ема падна на земята с писък. Нещото, в което се бе заклещил крака ѝ, приличаше на капан за мечки, но доста по – голям. Два реда шипове излизаха от двете страни на капана, едните влизаха отдолу, а другите отгоре, правейки измъкването невъзможно, а да не говорим за агоничната болка, която причиняваха на жертвата си, в случая на Ема.