На стъпка от Рая - Светлината на мрака

Глава 30 - Лъжи и истини

Лин и Айли следваха пътеводната светилна, минавайки през тъмни храсталаци, кой от кой по - страшен. И най – лошо, не храстите, които виеха страховитите си пипала бяха опасни, а съществата, които може би се спотайваха в тях.  И все пак, въпреки че не храстите бяха опасните, Лин бе успяла да се спъне поне десет пъти.
-Добре защо само аз падам? – вещицата се изнерви.
-Защото аз съм падала достатъчно на такъв терен – отговори ѝ развеселено Айли, все пак някой трябваше да вкара и малко комедия в цялата тази драма.
-Искаш да ми кажеш, че си вървяла и друг път в гора пълна с върколаци и какви ли не други същества…посреднощ? – Лин се спря да си поеме въздух.
-Не точно – отговори забавено Айли, - в гората имаше вълци, а аз не знаех, че съм вещица.
-Ти си странен човек! – подсмихна се Лин.
-Виж огън! – изписка Айли, така сякаш не бе видяла огън, а цяло пожарище.
-По – тихо! – скастри я  Лин, а тонът ѝ бе доста поучителен.  –  В тези гори не сме единствените, който се отбиват за подслон.
През един храсталак момичета успяха да видят два индивида, който сякаш бяха излезли от някой сериал за средновековието в Англия. Момче, облечено със доста остарели за времето си дрехи, къса брада, кръгли очилца и цилиндрична шапка. То размахваше някакъв огромен бут от някакво животно пред кръвожадната физиономия на голямо куче, наподобяващо доберман. Изглежда само дразнеше горкото свирепо животно, чиито лиги се стичаха в гьол по олисялата земя. В момента, в който непознатия метна обилното парче месо,  подобието на куче  го разкъса стръвно, а в очите му проблесна пламък…то искаше още.
-Това е лошо, много лошо, – прошепна Лин, а шепотът ѝ бе изпълнен с паника – бягай!
-Какво? – Айли не усети как Лин я издърпа за ръката и двете побягнаха, но уви вече бе късно.
Пред тях стоеше женски силует, в чиято ръка висеше камшик.
-Къде си мислите, че отивате? – гласът бе писклив и пронизителен като на кукумявка.
Лин сключи пръстите си около китката на Айли, а хватката ѝ бе болезнена. Двете направиха крачка назад, а силуетът бавно се приближаваше към тях.
Момиче, отново облечено в средновековни раздърпани фусти. Лицето му бе бледо като на мъртвец, а устните ярко червени, като сякаш за още по – голям ефект над тях имаше малка черна бенчица. Косите на момичето бяха дълги, гъсти, къдрави и гарвановочерни, а погледът каменен.
Лин направи още една крачка назад, но в този момент се чу ръмжане. Тя се обърна сепнато, а Айли въздъхна изплашено. На не повече от метър стоеше кучето, което бяха видели да разкъсва стръвно парче месо. Сега те ли бяха това парче?
-Ние сме в съюз с фееридите! – извика Лин. – Нямате право да ни задържате!
-Теб да - изсмя се момичето  с отвратителният си остър глас, примесен с ироничен смях, - но нея не! – непознатата посочи Айли.
-Където е тя, там съм и аз! – извика Лин, заставайки пред Айли.
-Хм, - непозната се приближи малко по – близко, - една  кръстоска между вещица  и магьосник ще ни донесе доста пари. Не мислиш така братко?
Момчето, което бе хранило кучето се бе прокраднало зад тях и се усмихваше лукаво. Изглежда бе на същото мнение.
-Айли бягай! – Лин я бутна и направи нещо, като щит.
Непозната  извади камшик и го метна към Айли, хвана я за крака, момичето падна, а тя  дръпна камшика. Айли изписка от болка. Непозната  се обърна към Лин, бръкна в една кесийка, закачена за роклята ѝ, и разпръска нещо като прах.
-Лека нощ! – усмихна се дяволито.
Главата на Лин се завъртя и тя падна в безсъзнание.