Second Chance

Глава 10

Нищо не ми пречи да поговоря с него.

-Ти си само на 19 и ти се е случило всичко това?- попита и аз кимнах

-Да. Живота ми не е никак лесен от както родителите ми починаха. Трябваше да работя да се издържам,мен и малката ми сестра.

-Имаш сестра? Заедно ли живеете?

-Да имам сестра, тя е на 15  но живее в момента при леля ми. Много бих искала да живеем заедно, но финансовото ми положение не е много добро в момента. И се налага леля да се грижи за нея. Но поне така знам, че тя е добре, което е най-важно за мен.

-Ти си невероятна жена.

-Благодаря. Ти имаш ли братя или сестри?

-Имам брат.

-Той по-малък ли е от теб?

-Да и започвам да се убеждавам, че е пълен идиот.

-Защо?

-Защото е тъп. От малък.

-Съжалявам.

-Няма проблем. Вече съм приел, че е идиот.

-Това е добре, предполагам.

Джейсън не е толкова зле.

Малко е притеснен, което ми харесва.

-Ти все още ли си решена, че не искаш да работиш при Тайлър. Задник е, но не е нужно да му говориш.

-Не искам да го виждам всеки ден. А и мечтата ми не е да съм секретарка на един курвар. На който да нося кафето, докато чука някоя курва върху бюрото си.

-Разбирам. Ако искаш можеш да работиш за мен. Аз работя в другия отдел. Мога да ти предложа да ми бъдеш асистентка.

-Секретарка.

-Да, нещо такова, но сам ще си взимам кафе. А и ще ти плащам повече отколкото Тайлър. - каза и се усмихнах

-Добре. Съгласна съм и без това нямам други предложения за работа.

-Супер, радвам че успях да ти помогна.

-Аз също.

Няколко дни по-късно

Малко ми е странно, че отново работя тук, но сега работя в различен отдел и на различен етаж.

И най-важното не виждам онзи нещастник.

През последните няколко дни започнах да забравям за него.