Love to violate

#3

-Къде ме дърпашшш??-питаше, но не я отразявах

Вече се намирахме на няколко метра от училището и я погледнах с неразбиращ поглед.

-Какво?-попита и погледна на другата страна, очевидно не искаше очен контакт

-Тези усмивки не минават при мен? Какво има?

-Нищо.-отговари и извърна поглед

-Добре. Щом казваш. Хайде да влизаме. А когато искаш ми кажи какво всъщност има.-казах и тръгнах да влизам

И точно на входа, някой реше да ми препречи пътя. Извърнах поглед и видях, че е Стайлс.

-Махай се!-казах и го заобиколих

Влезнах и отидох в стаята. Седнах на чина и си извадих телефона. Някой дойде до мен и  това ме накара да погледна нагоре. Беше Микаела.

-Ъм хей..-каза несигурно

-Хей..-казах с лека усмивка

-Как си? Не изглеждаш много добре..

-Добре съм.-казах и господина по история влезна, а след него Стайлс и Рейчъл.

-Учиници добро утро!-поздрави ни

-Добро утро..-поздравихме го

-Знам, че не ви се учи.. Е ами и на мен не ми се преподава..-каза с усмивка -Така, че ви предлагам както сте по чинове и да правите проекти. А крайния срок е след три седмици. През това време мен няма да ме има..

-Защо?-попита Найл

-Имам работа изън града.. Та сега ще ви дам темите.-каза и почна да говори

Иии така до края на часа си говорихме.
Следващите часове минаха сравнително бързо.
В момента би звънеца за излицане от последния час. Не изчаках втора покана, грабнах си раницата и излезнах.
Чух някой да вика името ми и се обърнах. Беше Микаела. Настигна ме и продължихме да ходим.

-Микаела?-проговорих след дълго мълчание

-Да?-попита и ме погледна

-Ще може ли да ми помогнеш по математика?

-Да само кажи кога..-каза с лека усмивка

-Ами.. предлагам сега..

-Ами добре..-каза и продължихме да си говорим.

Десет минути по късно вече се намирахме в нас и сега Микаела ми обясняваше задачите. А хубавото беше, че ги разбирах.