¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

98 глава.

Алармата на телефона ми се включи, карайки ме да подскоча в седалката. Което не беше добра идея, защото цялата се бях схванала, а и болеше. Едвам отворих очите си и по грешка ритнах телефона си и той панда някъде между педалите. След като успях да го хвана погледна часа и осъзнах, че от сега съм се успала. Оправих дрехите си и развързах косата си, разрошвайки я. Грабнах чантата си и излязох от колата. Това щеше да е най-ужасния ден на света.

Снощи бях паркирала в паркинга на университета, което в момента ми беше от полза. Корема ми изкъркори и за това се отправих към кафетерията на училището, за да си взема нещо за ядене. Така или иначе днес нямаше да учим кой знае колко, а и трябваше да намеря някакъв хотел където да остана, защото колата със сигурност не беше правилна опция.

С влизането си се запътих към касата, точейки лиги по закуските, които изглеждаха толкова хубаво точно сега. Когато в си вдигнах главата видях Пейдж. Русата й коса беше на вълни, а сините й големи очи бяха подчертани със спирала и черен молив. Момичето на Зейн.

-Хейли, върнала си се!- изписка Пейдж, протягайки се от косата за да ме прегърне.

-Да, и то гладна.- засмях се и тя го направи. - не трябва ли да си на лекции в момента. Какво правиш в кафетерията?- попитах, а Пейдж сведе поглед, преглъщайки шумно.

-Кифла с шоколад?- попита ме, а аз кимнах.

Гледах я как взима една малка пластмасова чиния и се обръща с гръб към мен. Но не разбирах защо всички са толкова зле? Имам предвид всички са някак тъжни. Нямаше ме година, а всички са станали по-тъжни. Защо?

-Искаш ли да излезем някой ден, може би тогава ще ти разкажа?- тя каза, подавайки ми закуската.

-Да, разбира се, само кажи кога. Колко ти дължа?- попитах, показвайки закуската.

-Това е от мен. Приятен ден, Хейли.- те ми се усмихна и аз и отвърнах.

След като осъзнах, че десет минути от часа са минали, спринтирайки се качих на втория етаж, запътвайки се към кабинета по анатомия. По пътя натам не гледах на къде вървя, а просто се опитвах да стигна по-бързо. Защото все още офертата да завърша по-рано продължаваше. Усетих как тялото ми се блъсна в някой и доста заболя, когато се строполих на земята. А повече ме заболя, когато видях, че и кифлата ми е на земята също.