¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

40 глава.

Намирах се на партито на Виктория, което чакахме толкова дълго. Всички се забавляваха, но така и не намерих Денис, след като танцувахме. Оглеждах се и минавах покрай насъбралите се тълпи с надеждата, че ще го намеря в някоя група. Усмихвах се и си говорех с някои приятели, които виждах. Минах през кухнята, разгледах и втория етаж, но него намерих. Докато слизах по стълбите видях най-добрия му приятел с някакво момиче, качващ се към спaлните.

-Хей, Ашър.- спрях го.

-Всичко наред ли е, Хейлс?- усмихна ми се.

-Ъмм... да. Виждал ли си Денис?- попитах леко разсеяна, защото все още се оглеждах за него.

-А, да. Денката е долу. Почват да играят на шише.- усмихна се и продължи.

-Благодаря.- казах повече на себе си, но после пак се усмихнах.

Заслизах по стълбите, за да се срещна с гадежто си. Бях много щастлива, защото най-накрая щях да мога да разговарям с него. Най-накрая щях да се взирам в уникалните му очи и още по-прелестната му коса. Застанах зад стената и видях Денис в гръб, той се смееше, предпочитах да стоя тук и да го гледам как се смее от колкото да отида там. Изабела седеше срещу Денис и се смееше също, тя ме видя и се усмихна самодоволно.

-Дени, истина или предизвикателство?- повдигна вежди и ме погледна надменно.

-Предизвикателство.- дрезгавият му глас беше като музика за ушите ми.

-Целуни Ева.- тя прехапа устна и го погледна.

Денис отвори ръце, а Ева седна в скута му и се вкопчи в целувката. Не бях усетила кога съм се свлякла на земяата и кога всички сълзи са се разбили по бузите ми. Не мога да повярвам. Той я целуна, но аз не му се сърдя, не мога да му се сърдя... обичам го.

-Хейлс, събуди се, скъпа.-Хари беше забелязал, че съм плакала в съня си.

Отворих очи и ги заключих върху тези на Хари. Чистите му очи толкова много ми напомняха за онзи. Не исках пак да съм наранена, не можех да го искам. Не трябваше. Неусетно отново бях се разлигавила с всичките напиращи сълзи.

-Шшшт, беше само кошмар.- Хари разтри гърба ми и ми помогна да легна на леглото отново.

***

След кошмарами бях заспала отново и когато се събудих трябваше да си тръгна. Не можех да остана там. За това си взех нещата и излязох от дома му. Паркирах колата си пред блока ми и слязох от нея. Бързо изкачих стълбите и отключих входната врата. Мислех да вляза незабележимо вкъщи, но шансът не беше на моя страна.