Мафията на качулките

📕Нов ученик 📕

Въпреки че беше Понеделник, Никол беше в горе-долу добро настроение. Имаше само две неща, които притесняваха девойката. Първото и най-важното, беше странното поведение на Дилън. След срещата си с Селена, младежа стана още по-разсеян, и отказваше да яде. Втората причина беше, че днес Никол имаше час с професор Къмбербач, и въпреки тези неща, младата жена се опитваше да запази доброто си настроение.
Вече пристигнала в кампуса, и вървейки по коридора към стаята си, момичето забеляза едно красиво високо момче, с кафяви коси и кафяви очи. Момчето носеше черни дънки и бяла тениска, която показваше татуираните му ръце.
Никол така се беше загледала в младежа, че така и не забеляза кофата пред нея, бутна се и падна на земята.
-Добре ли си?-попита я загрижено, момчето, усмихвайки се нежно.
-Ъм, да, благодаря, че попита!
-Няма проблем.-каза той и добави-Ъмм...Мога ли да те попитам нещо?
-Да!
-Знаеш ли къде е 458-та стая?
-Да! И аз съм тръгвам на там. Ти трябва да си нов?
-Да, идвам от Калифорния.
-Винаги съм искала да отида дам и да се разхождам по брега.
След което двамата се усмихнаха, и започнаха да си говорят.
Никол разбра много за момчето до нея. Даниел Прайс, на 23 години, обича да пътува и да разрешава мистерии. Също така, Дани(както обича да го наричат) обича да чете и да решава математически задачи.
Няколко минути след това, Професор Бенедикт влезе, както винаги с усмивка на лице, но щом видя Никол и Даниел, усмивката от лицето му изчезна.
-Явно имаме нов ученик?-каза Бенедикт, опитвайки се да запази спокойния си тон.
-Да!-отговори Даниел.
-Е!-започна професора-Ще ни кажеш ли нещо за себе си?
-Да. Името ми е Даниел Парис, идвам от Калифорния и днес ми е първия ден във Флорида. Обичам мистериите и се опитвам да разрешавам загадки. Избрах тази специалност, защото ми беше любопитно.
-Добре, седни си.-каза Бенедикт, без никакво чувство в думите си, не спирайки да гледа ту към Никол, ту към Даниел през целия час.
-Нещо направих ли?-попита тихо Даниел
-Не си ти виновен.-успокои го Никол-Той си е такъв.
След часа двамата младежи се запътиха към кафето, поръчаха си и седнаха на една от масите, чакайки приятелите на Никол.