Second Chance

Глава 2

-Защо?

-Защото ще разбереш къде живея и ще ми досаждаш.

-Аз няма да ти досаждам.

-Напротив правиш го и в момента. Ако ме закараш до вкъщи ще ме оставиш ли намира? - попитах го

-Разбира се.

Защо толкова държи да изляза с него?

Да не би да съм единствената жена?

Сигурна съм, че има много по-привлекателни и интересни жени от мен.

Аз съм скучна и няма за какво да си говори с мен.

-Заповядай. - каза и отвори вратата на колата.

Колата му беше страхотна.

Сигурно печели доста.

-Благодаря. - прошепнах и се качих.

Изчаках го да се качи и му казах къде живея, след което потеглихме.

В колата настъпи мълчание от което се почувствах малко неловко,защото не знаех какво да кажа, за да го заговоря.

Погледнах към него, но той не забеляза, защото беше съсредоточен върху пътя.

Наистина беше много красив, особено когато се усмихваше,трапчинките му го правеха още по-сладък.

-Кейси, нали? - попита

-Да. Благодаря, че си запомнил името ми.

-Не бих го забравила. Е, имаш ли гадже?

Разбира се, че ще ме пита това.

-Според теб имам ли?

-Да.

-Не, нямам.

-Значи по-добре за мен. Щом нямаш гадже ще излезеш ли с мен?

-Не. Защо толкова искаш да излезеш с мен? Има много красиви жени от които биха искали да излязат с теб.

-Да, но аз искам да изляза с теб. А и ти също си красива не бива да се подценяваш. Защото си наистина красива. Имаш прекрасни очи.

-Би ли спрял да ми правиш комплименти? - попитах, защото започвах да се чувствам неудобно.

Не съм свикнала да ми правят комплименти.

-Защо притеснявам ли те?

-Всъщност да.

-Тогава ще спра. Е, ще излезеш ли с мен? - попита отново

-Досаден си с това. И не няма.

-Защо?

-Защото не знам нищо за теб.

-Добре, какво искаш да знаеш?

-Не знам. На колко си?

-На 25. Ти?

-На 19. Колко приятелки си имал?

-Не знам, не съм ги броил.

-Добре, но много ли са?

-Не, не знам. Защо питаш?

-Защото искам да знам, ако реша да изляза с теб.

-Значи все пак ще излезеш с мен? - попита и ме погледна

-Не, защото не искаш да ми кажеш с колко жени си бил, а и не мисля, че са би ли толкова малко. Не искам да излезем и да спя с теб, след което да ме зарежеш.

-И как стигна до този извод?

-Не знам, така си мисля. - казах

-Грешно мислиш.

-Аз пък не мисля така. Няма да споря с човек, който познавам от сутринта, като преди това се раздели с приятелката, а сега иска да излезе с мен.

-Тя не ми беше приятелка.

-А какво?

-Беше просто секс, но тя си беше въобразила, че между нас има нещо сериозно.

-Щом тя е била просто забавление значи и аз ще бъда. Така ли се отнасяш със жените?

-Не! Не със всички.

-Добре.

-Добре какво?

-Сега съм убедена, че не искам да изляза с теб или да говоря.

За мое щастие бяхме пристигнали и можех да сляза и да не говоря с него повече.

-Аз пък съм убеден, че ще излезеш с мен, дори сама ще пожелаеш да се видим. - каза

-Мечтай си. - казах и слязох от колата му.

Сама съм щяла да искам да изляза с него.

Този нормален ли е?

За кой се мисли?

Това, че всички жени му се връзват не значи, че и аз ще го направя.

Втора глава е тук. Надявам се да ви е харесала.❤️❤️❤️