¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

//6 глава//

Прехапах бузата си и се опитах да се успокоя. О, не няма да стане така. Мамка му, омръзна ми! Засилих се и скочих върху него, озовах се на гърба му и тръгнах да го скубя. Обиждах го с какви ли не думи, докато той се опитваше да се отърве от мен. Забравих за Ев и в какво състояние е, но в момента имах по-важна работа - да сритам това изчадие. Удрях го, скубех го, щипех го, крещях му толкова силно, че чак съседа излезе. Усетих ръце около кръста си и вече бях във въздуха.

Опитвах да се откъсна от хватката на Брендън - съседът. Краката ми се движеха във въздуха в синхрон с ръцете ми. От друга страна, нещастника оправяше раздърпаните си дрехи. Най-накрая краката ми усетиха земята, но Брендън не ме остави все още.

-Благодаря ви, че ме спасихте от това полудяло мъниче.- той въздъхна и изтупа панталоните си.

-Не го слушай, Брендън! Той изнасили Ев и я удари, заслужава си всеки един удар от моя страна!- отново започнах да се дърпам.

-Какво? Не, не, не, човече, няма нищо такова! Тя е луда! Дойдох, за да се извиня.- въздъхна.- Дойдох при Евилин.- той закима.

-Лъже, Брендън. Дори не знае името на Евелин!- отново се разбунтувах.

-Ааа! Омръзна ми от теб и споровете ти!- разкрещя се Брендън и аз се стъписах.- Сега ще се прибера и ако чуя звук ще загазите всичките! И изобщо няма да ми запука от колко години се познавам с баща ти!- мъжът се разкрещя и ме пусна.

-Д-добре.- заекнах и всички наблюдавахме как той си влиза в апартамента.

Гледах злобно към Херин, който така добре се опитваше да манипулира Евелин. Отворих кутията с пица и отхапах от едното парче. Продължавах да ги гледам и усещах как щях да заспя права. Хванах друго парче пица и го хвърлих по Херлин. То се удари в бузата му и падна на пода. Имаше останала салса по лицето му и едвам се сдържах да не се разсмея. Той извъртя глава към мен и се опита да ме прониже с поглед, но аз вдигнах рамене и се изкикотих, докато влизах в жилището.

Бях застанала зад тезгяха и режех зеленчуците за салатата, когато през вратата влязоха Евелин и Харисън. Двамата си шепнеха нещо и този идиот беше сложил ръката си на кръста й, което ме накара да се ядосам. Преди малко щеше да е като за болница, а сега с най-голямото си нахалство влиза в дома ми, няма да стане! Чух, че ще отидат в спалнята й, което нямаше да стане. Не! С едно подхлъзване се озовах пред "сдобрената двойка" с нож в ръка.

-Идиот едно, какво си мислиш, че правиш? Ако не си забелязал и аз съм собственик на този дом! И ако не искаш да те сритам пред идиот две по-добре не продължавай напред!- обърнах се към Харисън и размахах нож.- А ти идиот две, как можеш да простиш на този идиот толкова бързо?! Не беше ли ти тази, която каза, че сте просто приятели с Харисън...

-Хардин.- бях прекъсната от идиота, оставащ от другата ми страна. Бавно се обърнах към него.

-Какво целиш? Кой си ти? И за какъв се имаш?- бавно вървях към него с насочен нож, а той вървеше назад.

Гърба му опря стената, а ножа в ръката ми беше пред врата му. Усмихвах му се ангелски, но далеч не бях ангел. Мислех как да го убия, бързо, без да се занимавам или бавно, гледайки го как се мъчи.

-Успокой се.- той вдигна ръце в защита.

Ето тези две думи не трябваше да ми казва точно сега. Той да не е някой светец, който не е направил нищо, че да ми казва да се успокоя! Държи се сякаш съм опряла нож във врата му и съм готова да го убия. О, чакай малко. Аз наистина съм опряла нож във врата му. Направих крачка назад, а той си пое въздух.

-Не ме ядосвай и не ми казвай да се успокоя след това! Това е като да ми забиеш нож във врата и да се чудиш защо кървя!- развиках се, размахвайки ножа в ръката си.

-Хейли...- Ето, че и пепеляшка се включи към боя. Явно и тя иска пердах.

-Значи името ти е Хейли.- Харисън, не Хардин се усмихна самодоволно.

Хвърлих ножа на страна и се чу тласъка му върху плочките. Ев гледаше от къде идва звука, а Хардин ми се усмихваше насреща. Показах му въздушно как го душа с ръка и преди да превърна мечтата си в реалност и да стана сериен убиец, се отдръпнах и задвижих напред.

-Хейлс, къде отиваш?- провикна се Ев, докато отварях вратата.

-Имам да пиша доклад.- промърморих и отворих вратата. Точно влизах вътре, но бях прекъсната от идиота.

-Зубър!- присмя ми се Хардин. Оставих отворена вратата и се обърнах към него.

-Зубър? Хаха, не. Просто се уверявам, че няма да свърша, работейки в Макдоналдс заедно с теб, в бъдещето.- засмях се сухо и влязох в стаята си.

Отворих лаптопа и се хвърлих върху леглото.

Ох, мамка му! Как ми идваше да го удуша и после заради това трябваше да гния в затвора. Но щеше да си струва. Какъв идиот е само. Чух кикотене и ми идваше да се удуша сама. Увих ръце около врата си и се направих, че се душа. След като се на драматизирах достатъчно, изпуфтях и се върнах върху доклада свързан със здравето на човека. Йей!