𝑆𝑡𝑟𝑎𝑤𝑏𝑒𝑟𝑟𝑦 𝑏𝑜𝑦 | 𝐻𝑦𝑢𝑛𝑔𝑤𝑜𝑛 𝑥 𝑊𝑜𝑛ℎ𝑜 - 𝐵𝐺 𝑇𝑟𝑎𝑛𝑠

𝑠𝑡𝑎𝑡𝑠

Измина цяла седмица откакто Уонхо го видя. Неговото ягодово момче, прочело съобщенията, отказващо, избягващо. Той дойде на работа, чуплив като стъкло. Сякаш действията му са чукът, който разбива собственото му щастие. Липсваше му щастливото усмихнато лице на Хьонгуон.

Липсваха му малките проблясъци, високата му фигура. Неговата смешна личност, той беше единственият и го изгуби. Изгуби всичко.

Единственото момче, което го накара да почувства, че не е сам. Отиде си. Изчезна като вятъра в топъл летен ден. Но не беше топъл летен ден. Беше студена зима. Без негово слънце беше студено и самото.

Мразеше думите, които избълваха устните му онзи ден. Ако можеше да се върне, би се възползвал от тази възможност, без да се замисля.

Дойде време за почивка и той излезе навън, седна на кутиите и заплака. - Толкова съжалявам. - той стисна ризата си, сякаш не може да диша. - Съжалявам..- той се изправи заедно, с което треперещо хвана телефона си и се обади на Хьонгуон в 10:37..

Дзън Дзън...

Дзън Дзън...

Дзън Дзън-..

....

- Хьонгуон! -

Уонхо се изправи и погледна към звездите. - Съжалявам, моля те... м-моля те, не мога да приема, да не те виждам всеки ден! Съжалявам, съжалявам, съжалявам, толкова съжалявам... моля те, просто ми кажи, че си добре..

Хьонгуон се усмихна, остави телефона и затвори.

- Не, не Хьонгуон!! - Уонхо беше готов да заплаче, гледайки звездите, погледна надолу към обувките си, заедно с болката си. Червеното му горещо лице, покрито със следи от сълзи.

- Ей, глупчо! - изкрещя далечен глас.

Уонхо вдигна поглед и го видя... неговото ягодово момче помаха нежно. - Ела тук... - каза по-високият. На лицето на Уонхо грейна усмивка, докато плачеше все повече, тичайки в прегръдките му. - Съжалявам! - Момчето плачеш в обятията му. - Не те мразя! Не те мразя, не го правя! - Хьонгуон целуна челото на по-малкото момче. - Знам .. з-знам Уонхо..