Once Brothers, Always Brothers (BG Fanfiction)

💣Disagreements💣

Хари

   Разбирайки какво се беше случило с Дея ме изкара извън релси. През целият път от къщата до бара, бях напрегнат и не можех да се успокоя. Знаех, че щом се е добрала до заведението, значи всичко е наред, че там ще бъде в безопасност. Ясно дадох на всички да се разбере, че дори само косъм да падне от главата ѝ, докато е там, щях да държа отговорни всички и това никак нямаше да им хареса. Да бъда хладнокръвен и спокоен беше част от моя характер, но Дея... тя промени всичко. Дори мисълта, че мога да я загубя ми се струваше ужасяваща.
   Успях да дойда поне малко на себе си едва след като я видях и я прегърнах. Тогава осъзнах в колко важен човек се бе превърнала тя за мен. Държейки я в ръце, не исках никога да я пускам. И тя не искаше да го правя. Иначе защо би ми подарила най-истинската и възбуждаща целувка в живота ми. Щом усетих устните ѝ върху своите, не можех да мисля за нищо друго освен, че я искам в леглото с мен. Беше рано, осъзнавах го, но по дяволите, тя беше в състояние да ме накара да забравя дори къде се намирам.
   След краткия транс, в който бяхме изпаднали и двамата, дишайки тежко след целувката, най-накрая си позволих да я отдалеча от себе си и да я огледам. Трябваше да съм сигурен, че ѝ няма абсолютно нищо. Бих се погрижил дори и за най-малките ѝ драскотини, ако това означава да прекарам още време с нея. А, след този кошмарен ден, който е преживяла за нищо на света не бих я оставил сама. Изглеждаше добре, освен, че по краката ѝ имаше няколко разкървавени линии. Явно доста се е постара да му избяга без да осъзнава, че е пострадала. Застанах на колене пред нея, за да ги огледам отблизо. Слава Богу, раните ѝ не бяха нищо сериозно, но определено след като се приберем в къщата ще се погрижа за тях.
   Погледнах нагоре към нея и усетих в погледа ѝ копнеж. Беше задържала дъха си и прехапала устни сякаш чакаше да предприема някакво действие. Мамка му, ако продължаваме така няма да мога да издържа дълго и да ѝ дам малко време преди да я вкарам в леглото си. С нея не трябва да бъда егоист, а много по-внимателен. Не искам да я нараня. Веднъж тя избяга от мен, а сега трябва да се уверя, че това няма да се повтори.
   Изправих се бавно, а тялото ми се плъзна по нейното, пасвайки си перфектно. Вдишах аромата ѝ и затворих очи. Мазохист е точната дума за мен. Искам я и знам, че трябва да стоя настрана от нея, но въпреки това не мога да се откъсна от Дея. Опиянява ме и бързо започвам да губя разума си. Отворих очи и рязко се отдръпнах от нея. Хванах я за ръката и я изведох от клуба, насочвайки се право към колата ми. Трябваше да има известно разстояние между нас, а седалките в колата биха ни го осигурили. Без да казвам нищо, отворих предната врата и я настаних на седалката. Закопчах ѝ колана за по-голяма сигурност и затворих внимателно вратата. Чудя се какви ли мисли ѝ минават през главата? Ако вече не ме мисли за някой психопат, доста бих се учудил.
   Пътят до къщата беше дълъг и още по-мъчителен. За да премахна неловката тишина, бях включил радиото на първата станция, която ми попадна. Дея не възрази, така че я оставих. Гледах си пътя, както е редно, но от време на време хвърлях по един поглед към нея. Изглеждаше умислена и тъжна. Аз ли бях причината за това, или случилото се днес? Дори и да я попитам, едва ли би искала да ми сподели, затова си замълчах. Знаех, че не е добре да задържа всичко в себе си, но в момента се нуждаеше от пространство и аз ѝ го осигурих. Пристигнахме и аз веднага я заведох в стаята си, без да обръщам внимание на разгневения поглед на баща ми или учудените лица на останалите. С тях щях да се занимавам по-късно. Сега беше време да се погрижа за момичето си.