За оставащите няколко месеца до края на учебната година съм говорила с Ji-min няколко пъти и то само срядата след последният час. Опознах го дори и за това време. Вече не онзи дръпнат тип от първият учебен, а най-милото момче, което съм виждала някога.
Искаше ми се да се бяхме сприятели още преди... но като не знаех езика. Всички са му казвали да не говори с мен, защото не съм знаела езика. Не отричам, че не е вярно, просто отговора му още ми се върти в главата.
-Още преди щях да говоря с теб, но просто ме беше срам.-каза той
-От какво?-попитах аз
-Как ще реагираш, ако започна да ти говоря на език, който те първа започваш да учиш. А и аз просто трудно се сприятелявам.-каза той
Не е вярно, Ji-min. Разбираш се с всички. Може би непознатото те е плашило, но... престраши се. Благодаря ти, че не отблъсна опита ми да говоря с теб. Въпреки че те харесах, аз никога няма да премина границата...Съученици и до там. Така и иначе ще се видим чак другата учебна година, ще съм те превъзмогнала... Работата,която ще върша лятото(да помагам на баща ми да стегнем апартамента), може би ще претъпи мисълта за теб. Може би е за добро.Кой знае...
Последната седмица от гимназията по изкуства(съжалявам,че не съм го споменала в -1-) почти минаваше и имахме проект по история, "любимият"предмет на Ji-min да направим родословно дърво със снимки. Аз се съгласих, защото исках да ми пишат някаква оценка за това. Не съм отличничка...
От всички с "J", аз бях последна и излязох пред дъската. Разказах това,което знам, а копията на снимките, бяха леко показателни, защо аз съм различна корейка... Аз съм две глави над момичетата, което е забавно. Гледат ме сякаш съм извънземно. Вписвам се повече при момчетата, които са на моята височина. Отклоних се от темата. Та писаха ми оценка, което малко или много подобри положението.
Всичко свърши... Следваше така желаното лято от мен... Вечерта след последният ден, имахме парти. Зад строгостта се е криела доста забавна страна и това го осъзнах тогава. Наистина си беше интересно. За първи път видях всички с нещо различно от униформа. Впечатлена съм и то доста.
Но в тази нощ се случи нещо, за което не съм си представяла и в най-големите сънища. Както винаги се цепех, но обичах да гледам отстрани. Облягах се на стената и гледах как всички сериозни ученици и зубъри си развяваха таланта на денсинга. Може ли да се представите това фиаско, защото да го видиш и да си го представиш е различно. Явно не съм познавала никого от там. Дори човека с които си говорих...
