Death boy's notebook |Wonhyun|

ρɾσℓσgυє

Хосок! Излез да разходиш кучето! - чу се вик от кухнята.

Отивам, майко! Не викай! - Уонхо стана от леглото си и се преоблече набързо като слезе на долния етаж.

Сана! Хайде на разходка! - подвикна, но кучето така и не се появи.

Взе каишката и я раздрънка. Секунди по-късно се появи едно прекрасно куче. Бе едно от японските породи Акита Ину. Толкова красиво и сладко куче.

Хосок сложи каишката ѝ, след което се обу и излезе от дома си.

Искаш ли в парка? - погледна кучето и то сякаш разбрало, започна да подскача щастливо. - Хайде тогава.

Скоро вече бяха в парка и момчето реши да пусне Сана да побяга из полянката. Седна на тревата на сянка под едно дърво и изкара телефона си, започвайки да преглежда социалните си мрежи.

След няма и 10 минути, кучето се върна, но вместо да седне до стопанина си, то започна да рови в земята, близо до дървото и да скимти.

Какво има? Защо скимтиш и ровиш? Откри нещо ли? - Уонхо се изправи леко и надникна в дупката, която бе направило кучето, виждайки някакъв кафяв плат да стърчи леко.

Какво е това? - клекна пред дупката и извади кафевия плат, който беше увил нещо не много дебело, но правоъгълно.

Премахна плата и осъзна, че това е тетрадка.

Но защо една тетрадка ще е заровена тук? Какво толкова има в нея? - каза си момчето и отвори първата страница.

★━━━━━━━━
уσσ кιнуυη
━━━━━━━━━★

И така започна всичко.

♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡
23.03.2020 Здравейте! Най-после завърших тази книга. Някои от вас може да я знаят, защото съм я пускала и преди, но я махнах за да я редактирам и завърша.
Е, приятно четене и ще се видим в последната глава.
За хората със слаби сърца, вземете си кърпички.
Обичам ви.♡♡♡

03.02.2022 Реших да я кача отново, защото музата ми за нея дойде хд