На стъпка от Рая - Светлината на мрака

Глава 26 - Проблемите на хаоса

***

-Добре, този път почти успя – гласът принадлежеше на Филиз, която окуражаваше Ема.
След случилото се  в коридора  тя имаше урок при Филиз в оранжерията, да се научи как да контролира земята, макар че беше доста трудно, имайки се предвид че Филиз практикуваше единствено и само въздух. А сега Ема се надвесваше над поредната  саксия, от която стърчаха само някакви пръчки.
-Концентрирай се върху клоните – подканваше я Филиз.
Ема се отпусна, издиша и прокара ръцете си над саксията. Едното клонче започна постепенно да се разлиства, а след него и другите две. Всичко вървеше добре, но мислите за Сам отново обсебиха главата ѝ. Чу се  пукане и един корен изби през керамичната саксия, след това още един и накрая тя падна на земята при другите неуспешни опити  и се пръсна на парчета.
-Ема, спри за момент да мислиш за него! – настоя Филиз.
-Не мога – оплака се момичето, отивайки за поредната саксия. – Не мога, чувствам го като треска под нокът, не ме оставя на мира.
-Ъъъ... Ема! – прекъсна я Филиз. Но тя продължаваше да си говори.
-Държи се сякаш съм виновна, че съдбата ми е такава.
-Ема! – Филиз пак  я прекъсна, но тя отново не я забеляза.
-Той не може да ме разбере, та от това зависи животът на фееридите.
-Ема... – Филиз изкрещя името ѝ.
-Какво?! - обърна се изнервено Ема. – О, боже! Филиз.
Няколко корена се бяха увили около момичето и то така, че го бяха обърнали с главата надолу. Единият от клоните беше обвил глезена му, друг кръста, а трети стремглаво се насочваше към врата на Филиз. Тя се опитваше да го отблъсне, но четвърти корен хвана ръцете ѝ.
-Ема спри го! – изпищя момичето.
-Аз... не знам как! – паникьоса се.
-Просто се концентрирай – прошепна Филиз, защото растението вече се беше увило около врата ѝ.
Ема простря ръцете си напред, опита да се концентрира, да овладее корените, които задушаваха Филиз, но не ставаше, напротив обратното те започваха да се стягат още по – бързо и по – силно, обвивайки я в смъртоносната си хватка. Струйка кръв се подаде от носа ѝ. Ако не контролираше въздуха сигурно до сега да бе мъртва. Тя изкрещя. Не толкова за въздух, колкото от болка. Растението разкъса бялата и блуза, правейки я червена. Ема се опитваше да го спре, но не успешно. Филиз умираше премазвана от пипалата на дяволското си творение. С всяка изминала секунда в неуспешни опити, лицето на момичето  се изкривяваше в по – плашещи гримаси, а очите му се разширяваха. Ема не можеше да направи нищо и това я ужасяваше. Но не се предаваше, продължаваше да опитва. Не ставаше. Филиз нямаше да издържи още дълго. И тогава нещо стана, една брадва разсече мястото, от където израстваха корените. Те мигом пуснаха момичето на земята, то падна с тропот и се закашля, а зад коренището са показа Питър, който се стрелна към Филиз. Ема също го направи.
-Филиз добре ли си? – почти изписка тя.
Момичето просто вдигна ръка в знак на положителен отговор.
-Аз не можех да го спра, опитах не стана, сякаш нещо не ми даваше, аз... толкова съжалявам!
-Ема - Филиз заговори нежно, – всичко това: дъждът, електричеството, корените, то е провокирано  от гнева, който си насъбрала, успокои се и всичко ще се оправи. Защото ако не осъзнаваш от пет часа вън вали пороен дъжд. Просто си почини, отпусни се – момичето се закашля, – и ще видиш, че  всичко ще бъде наред.