На следващия ден Те искаше да изчисти и подреди още малко апартамента си. Живееше вече около 2 седмици в него и беше успял да го разхвърли преддостатъчно. Дори той не можеше да повярва как може да е такъв.
Излезе да потича както правеше всяка сутрин. Тичането стана част от рутината му преди 2 години. За тези 2 години тичане плюс други опражнения тялото му изглеждаше страхотно.
След като се прибра си пусна музика и влезе да се изкъпе. Слушаше музика постоянно. Преди да стане актьор искаше да се занимава с музика, но така и така не му се отвори възможност. Той винаги е обичал изкуството и затова се занимаваше с актьорство. Обичаше да рисува и даже можеше да свири на пиано, но отдавна не е поглеждал пианото поради доста лични причини. Къпеше се вече 20 минути. Когато си пусне музика и влезе под душа губеше представа за времето.
Излезе от душа и легна на леглото веднага след това. Взе книгата си и продължи да чете недовършената глава, която беше започнал вчера. В същото време, когато започна да чете се сети за това момче, което четеше любимата му книга. Не му обърна внимание. Едва ли щеше да го срещне пак така или иначе, но всъщност беше напълно възможно, защото селцето е малко.
След 2часово четене Те излезе навън. Разхождаше се вече околко 30 мин и видя едно много красиво куче. Тъй като бе голям любител на кучета и отиде и започна да го гали и да му говори. Беше доста очарователно. Ако го бяхте видели отстрани щяхте да си помислите, че това куче е негово и го има от доста време. По едно време дойде и стоманката на това куче. Те се изправи, разбира се, и подаде ръка да се запознае с нея. В главата му само се въртеше мисълта колко е сладка и красива.
,,Здравейте! Аз съм Те и съм нов в селцето. Съжалявам не се сдържах и трябваше да погаля кучето Ви''- каза Те.
,,Здравей! Аз съм Вивиан и да, забелязах, че сте нов тук. За пръв път Ви виждам. Няма никакъв проблем. Пък и Макс обича да си играе и е много дружелюбен''
,,Да, личи си. Голям сладур е.''
,,Вие от колко време сте в селцето?''
,,Моля, нека да си говорим на ,,ти''. Преместих се преди околко 2 седмици. От скоро е . А Вие?''
,,Нека да си говорим на ,,ти'' ;). Аз винаги съм живяла тук.''
,,Супер! Тук е доста красиво. Прекалено много ми харесва.''
,,Съгласна съм. Тук е страхотно. Съжалявам, но трябва да тръгвам, имам малко работа. Беше ми много приятно!''
,,И на мен също. Надявам се пак да се срещнем!''
И така и се разделиха. Те тръгна пак към пекарната, в която беше вчера. Взе си кафе и седна на масичката, на която седеше и предния път. Отвори книгата си и продължи да чете книгата си. Не мина много време и влезе същото момче в пекарната. Същата история като вчера. Седна пред него и четеше и той любимата книга на Те. Нещо в Те се развълнува. Искаше да му каже нещо или попита ама срамежливата част в него бе по-силна от него.
