Just friends

Epilogue

Синът ни се ококори и се нацупи, когато погледна към нас и Кам му махна да дойде. С Майки дойдоха и двамата навели глави.

- Трябва ли да тръгвате? - попита Майки и направи тъжни очи на Кам.

- За жалос да. На Каси и' се доспа.

- О, сериозно ли! Не може ли само мама и Кас да си идат вкъщи, а аз да остана с теб при Майки?! - помоли синът ни, но Кам поклати глава.

Ранди веднага се натъжи. Кам клекна до него и разроши порасналата му коса. "Трябва да го заведем на фризьор!" помислих си.

- Спокойно приятел. Ще го видиш след седмица на рождения си ден.

Тези думи веднага накараха и двете момчета да се усмихнат. Те си дадоха пет и се сбогуваха с тяхното специално ръкостискане, което си бяха измислили, когато бяха на четири. Маркъс и Кам се прегърнаха по тяхния мъжки начин с потупването по гърба. После каза чао на Джей и взе Каси от мен. Хвана Ранди за ръка и го поведе към колата. Аз се прегърнах с Маркъс, целунах Джей по бузата, прегърнах кръщелника си и отидох при семейството си.

Докато пътувахме към дома си мислех за миналото. Спомнях си как преди дест години с Кам се срещнахме за първи път на онзи купон, как ме спаси от онова момче... хмм, Тайлър май се кязваше... честно казано не помнех.

Спомнях си как ми предложи на сватбата на Джей и как му казах "да". Той беше достатъчно търпелив с мен и се съобрази с моето желание да се оженим след като завършим колежа. Помня как в деня на сватбата му съобщих, че съм бременна с Ранди. Как той беше толкова щастлив, че през първата ни брачна нощ вместо да "празнуваме", той лежеше върху корема ми и му говореше...

Спомням си колко бяха тежки тези девет месеца за нас. Но си спомням и как Кам винаги беше до мен. Иамше случаии, в които в два часа посред нощ да се събудя и да желая някаква храна, която сега не бих и погледнала, и той ще стане и ще намери магазин, от който да ми я купи. По-зле беше при Каси. Тогава се събуждах посреднощ, желаеща не само храна...

Спомням си как си купихме по-голям апартамент, когато бях бременна с Ранди. Как в стаята му бяхме сложили кошарка до едната стена, над която имаше картина, а в единия ъгъл люлеещ се стол, за да мога да го преспивам по-лесно.

Спомням си какво беше, когато раждах всяко едно от децата си. Болката. Щастието. Първото проплакване на бебето. Как Кам стоеше до мен и ме укорожаваше и как дори за миг не ме остави сама.

Погледнах в огледалото за обратно виждане и видях, че Ранди също беше заспал на задната седалка до сестричката си. Те двамата понякога се караха, но знам, че много се обичаха.

После погледнах към Кам. Той ми хвърли един бърз поглед и се ухили.

- Какво?

- Нищо. Просто много те обичам! - усмихнах му се.

Той се пресегна и хвана ръката ми. Разтърка кокалчетата ми с палец.

- И аз те обичам!

Отклони поглед от пътя за миг, целуна ме по устата бързо и после пак се обърна напред.

- Завинаги, бебчо. И това никога няма да се промени. - каза Кам, карайки ме да се изчервя.

Погледнах пръстена си. От вътрешната му страна беше графирано точно това:

- Завинаги!