Just friends

Глава 7

~Cameron's POV~

"Роуз?! Тя е! О, господи! Тя е!"

След малко се осъзнах, че звуча, като някоя тинейджърка, която е видяла любимия си певец. Направо ми идеше да се ударя. Преглътнах тежко. Огледах я. Може да беше с гръб към мен, но аз я познавах перфектно. Сигурен съм, че беше отслабнала. Може би и аз и' липсвах толкова, колкото и тя на мен.

И тогава се случи. Срещнах очите и'. Те ме гледаха и ме приковаваха на място. Тя определено знаеше, че съм тук. Тогава защо не дойде да ми каже нещо?! Може би още ми беше ядосана. Дали беше изслушала съобщенията ми? Едва ли. Въздъхнах. Е, сега беше моя шанс да и' обясня всичко, очи в очи. И този път нямаше да я пусна докато не и' обясних всичко.

Тръгнах към нея и тогава тя направи нещо, което никога не съм очаквал от нея. Избяга. Роуз, която аз познавах, никога не би избягала. Тя беше от онези хора, които не ги беше страх да кажат какво мислят за някого в очите му и не я беше страх от мнението и', тя го изразяваше съвсем свободно и беше болезнено честна понякога. Това бяха едни от нещата, които обичах в нея. За това бях шокиран, когато тя зави зад ъгъла и се опита да ми избяга. Е, не, този път нямаше да стане. Нямаше да я пусна и този път да се изплъзне между пръстите ми. Тръгнах бързо след нея. Магазина беше доста малък, но тя също. Така че беше по-добре да не я изпускам, защото докато се осъзная можеше да е излязла и изчезнала незнайно къде.

Видях кафявата и' коса да се вее след нея, когато взе поредния завой. По едно време едва се сдържах да не се засмея, защото като малките деца,които играеха на крийница, тя проверяваше първо параметъра, а после излизаше напред, след като беше сигурна, че не съм там явно. Нямаше си на идея, че бях точно зад нея.

На един завой явно се припозна, защото с бясна скорост се обърна и се блъсна право в мен. Залитна назад, но аз естествено я хванах.

- Здравей, Роуз! - казах и и' се усмихмах възможно най-чаровно.

- Здравей, Камерън! - отвърна тя и я видях как преглъща тежко.

Явно нямаше да е толкова лесно да и' обясня всичко, след като тя изглеждаше сякаш аз бях големият лош вълк, а тя моята червена шапчица.

- Трябва да поговорим! - казах сериозно. За моя изненада тя кимна.

- Да, трябва! - отвърна тя и ме погледна нежно.

Осъзнавах, колко близо бяхме един до друг и се усмихнах. Телата ни почти бяха прилепени едно за друго. Явно и тя го осъзна, защото рязко се изтръгна от ръцете ми, които небрежно, толкова естествено, бях сложил на кръста и'.

- Отвън! - тя кимна към вратата и се насочи към касата с всичките си покупки, в кошницата си.

Изглеждаха ми тежки и като истински джентълмен реших да и' помогна.

- Дай на мен. - не изчаках отговор, просто взех кошницата от нея.
- Благодаря. - отвърна тя, толкова тихо, че реших, че може и да ми се е причуло.

След като касиерката маркира всичко и Роуз плати, аз взех торбите и' и излязох отвън, с нея зад себе си.

- Какво правиш тук, Кам? - попита тя директно, без да се мотае.

- Дойдох за теб!