Just friends

Глава 3

- Роуз?! - казаха едновременно Том и Ванеса.

Отлепих устни от тези на Кам и ги погледнах. Те ме гледаха в шок. Все още не им бях казала, че си имам приятел. Смятах, че не е новина, която поднасяш на родителите си по телефона. Как да им се обадя и да им кажа: "Хей, мамо, тате. Трябва да ви кажа нещо. Имам си приятел и нещата са много сериозни. Познаваме се от месеци и вече спим в едно легло и под един покрив. Това е. Чао. ".  Нямаше начин.

- Том, Ванеса... ъъъм - закашляне - Мамо, татко, какво правите тук? - пуснах ръката на Кам и отидох да ги прегърна.

Ванеса отвори ръце за мен и ме прегърна, а не след дълго и Том се присъедини. Когато ме пуснаха, бях по-усмихната и от преди. Погледнах назад и видях Кам да ни гледа и нервно да прокарва ръка през така или иначе разрошената му коса. Приближих се до него, сплетох пръстите ни и го дръпнах към родителите ми. Преглътнах тежко. Е, сега или никога!

- Мамо, татко това е Камерън. Той е мое гадже.

Очаквах неодобрителни погледи и разочаровани лица. Мислех си, че ще ми се скарат, че съм го крила от тях... Но нищо такова не се случи. Том гледаше малко лошо в началото, но до края на деня го заобича.

Ванеса се приближи, представи се, и след като той и' подаде ръка да се сдрависат, тя го дръпна за прегръдка.

Оказа се, че са решили да се отклонят леко от маршрута си към Детройт, за да ме видят. Решиха, че след като си имам приятел и ще са с мен само за ден, е по-добре да го вземат с нас, за да го опознаят.

Вървяхме пеша из града и с Кам им показвахме различни места и забележителности. Когато казаха, че са гладни, ги отведохме в един хубав рвсторант наблизо, в който с него бяхме имали среща наскоро и ни беше харесал.

Докато ядяхме родителите ми ни разпитваха как сме се запознали, дали е било любов от пръв поглед, при което аз се изчервих... После започнаха да задават повече въпроси към Кам, от типа на от къде е родом, дали учи същото като мен в колежа... Най-шокирани бяха, когато той без да иска им изтърси, че живеем заедно.

Остатъкът от деня мина в разходки и приказки. За радост разпитите бяха приключили, за сега. Когато стана време да тръгват към летището за полета си, се сбогувахме.

- Той наистина те обича, съкровище - заяви Ванеса, докато се прегръщахме.

- Знам - отвърнах и се усмихнах.

Целунах я и по двете бузи, а после видях Кам и Том да се здрависват. Том му каза нещо много сериозно, а после се усмихна, след като Кам му кимна.

~сега~

Пътувахме в уютна тишина към къщата. Радиото беше включено и от него звучеше кънтри музика, любимата на Том. От време на време ми задаваше по някой въпрос, но нищо по-специално. Когато пристигнахме останах без думи. Къщата беше невероятна. Беше бяла, едноетажна и имаше отделна постройка, която беше на два етажа. Влязохме през една вратичка и пред нас се разкри гледката на  двора. Той беше неописуем. Всичко беше зелено и красиво. Ванеса винаги е харесвала градинарството, но преди никога не е имала време да му се отдаде. Имаше малко басейнче, което ми изглеждаше по-скоро като декоративно, от колкото като за плуване. Имаше веранда, на която бяха сложени два малки дивана и масичка, а от страни висяха саксии с цветя. Навсякъде имаше растения и даже на едната маса беше поставена ваза, в която цъфтеше бяла роза.

Влязохме в къщата и веднага ме завладя уханието на канелени сладки. Любимите ми. Коремът ми изкъркори и Том се подсмихна. Ванеса долетя от кухнята и ме прегърна. Почерната и' престилка имаше брашно, а на носа и' канела, но това нямаше значение за мен.

- Ооо, момиченцето ми. Най-после у дома. Много ми липсваше.

Том се качи да остави куфара в стаята ми, докато Ванеса ме поведе към кухнята. Седнахме на масата.

- Сигурно си гладна.

Постави пред мен цял поднос с бисквитки и чаша горещ шоколад. Говорехме си докато аз ядях. Тя ми разказа за новата им работа тук с Том и как всичко било много по-хубаво от миналата им работа. Как града много им харесвал. Коментирах работата и' по градината и тя ми се усмихна.

Не след дълго тя си направи чай и вече беше мой ред да говоря.

- Е, как вървят нещата между теб и Камерън? - попита ме тя и ми повдигна закачливо вежди.

Лицето ми пребледня. Ами сега?!