Just friends

Глава 1

Той ми ги напълни отново.

- Мисля, че няма да имам достатъчно пари за още два, така че по-добре ги вземи.

- От заведението са. Защо си тъжна?

Изпих и тези шотове. След това нищо не помня.

...

Събудих се от слънцето в очите ми. Главата ме болеше сякаш някой е танцувал степ вътре цяла нощ. Завъртях се. Лежах в облак. В действителност беше легло, но беше адски меко. Толкова ли беше меко и преди като живеех в общежитието. Вдишах дълбоко. Миризма на канела и ябълки изпълни ноздрите ми.

Тогава осъзнах нещо. Никога в общежитието не ми е миришело така. Мога да се закълна, че никога не бяхме внасяли плодове там дори. И можех да се обзаложа, че леглото там беше като камък. Отворох очи и се изправих рязко. Къде, по дяволите се намирах тогава?!

Изправянето беше голяма грешка. Легнах обратно и изстенах. Беше ми лошо и просто исках да умра.

- О, събудила си се. - чух глас и с едно око надникнах.

Беше барманът от снощи. По тениска и шорти, той правеше палачинки до един тиган и ги купчеше в две чинии.

- Къде съм?

- Помниш ли нещо от снощи, Роуз?

- Знаеш името ми?

- А ти моето не го ли помниш?

- Честно казано не!

- Шон. Името ми е Шон - усмихна ми се той и ми донесе чаша вода и ми подаде хапчета. - Ще спрат главоболието, което съм сигурен, че имаш.

Завъртях очи. Лапнах две и пресуших чашата с вода. Той ми наля нова.

- Къде сме?

- В моя апартамент.

Започнах да се изправям и осъзнах, че съм само по бельо. Ококорох се.

- Ние нали не правихме...

- Не. Съблякох те, защото повърна върху дрехите си.

- А защо съм тук?

- Беше твърде пияна, за да ми обясниш къде е общежитието ти. А и честно казано не бих те оставил сам в състоянието, в което беше вчера.

- Какво се случи вчера?

И той ми каза. Разказала му бях всичко. От това как съм се разделила с Кам, до това, че бях осиновена. Снощи думите просто са се леели и той просто ме е изслушал.