На стъпка от Рая - Светлината на мрака

Глава 20 - Питър и проклятието

- Онова момиче то... - Питър се замисли за момент.

- То беше фея, а проклетата му целувка те докара до тук... - Филиз почти се разкрещя на Питър, веднага съжали за действията си, - аз, съжалявам...знам, че не ти е много лесно в момента...

Питър прекъсна момичето.

- Не, определено не ми е, къде по дяволите е сестра ми? - този път той бе този, който повиши глас.

Филиз замръзна за момент. Изглежда запознанството ѝ с Питър не бе започнало добре. Как се очакваше от нея да му обясни къде точно се намираше сестра му и каква бе причината тя да бъде там.

- Ами...в една килия! - смотолеви Филиз.

- Заключили сте сестра ми в килия? - Една вена изпъкна на шията на Питър

- Не ние, а леля ми! - опита се да се оправдае.

- Еми кажете ѝ да я пусне! - настоя Питър.

- Тя няма да я пусне, но ние имаме план как да я освободим.

- За бога, кои сте вие? Нищо не разбирам! Къде е сестра ми?

- Аз съм Филиз и ние сме Феериди. След смъртта си Ема се присъедини към нас.

Устните на Питър се изкривиха в престорена усмивка.

- Значи вие сте съществата, за който говореше Ема, когато си помислих, че просто съм станал прекалено добър приятел на Джак Даниелс.

- Предполагам, че е ставало дума за нас - нервна нотка премина през лицето на Филиз. Добре, че Питър не бе повярвал на Ема, когато вероятно се бе опитала да му разкаже за фееридите, защото ако тогава той ѝ бе повярвал...сега нещата щяха да бъдат доста по - тъмни. Вероятно щеше да се стигне чак до намесата на Висшите, които управляваха фееридите и никой, никога не ги бе виждал.

- А аз какво правя тук? - попита Питър, като вече доста гневни нотки се долавяха в гласът му.

Филиз бе длъжна да му обясни всичко, все пак за това бе дошла. Разказа му за случилото се, за проклятието и всички важни подробности около фееридите.

- Значи съм прокълнат? - във въпросът на Питър имаше голяма доза ирония, някак си се сдържаше да не се разсмее. - И не мога да ям човешка храна. И е почти сигурно, че след време няма да мога да се храня и ще умра.

- Не!...Да , не знам, ние търсим лек и ще немерим преди да си умрял от глад. А и ако се храниш така, както преди малко, ще живееш по дълго време. - Не че това бе някакво голяма успокоение.

- Значи това в чашата беше елфическа храна, - Питър посочи чашата, - но аз съм много гладен!

- Предполагам, че ще свикнеш с глада, не знам как ще реагира организма ти на човешка храна, и не смятам да рискувам. На сестра ти ѝ се събра твърде много. Точно за това и няма да се откажа от намирането на лек! - заяви категорично Филиз.

Нещо в погледът на Питър омекна, омекна значително, сякаш камък се отдели от сърцето му...прочиствайки го.

- Аз...наистина ли ще го направиш? - попита той, дори гласът му бе променен, спокоен и мен.

Филиз кимна.

Тогава Питър отново заговори, забивайки поглед в ръцете си.

- Ние с Ема не сме като другите братя и сестри. Никога не сме се карали за сериозни работи и винаги сме разчитали един на друг. Никога не сме се били освен на игра. Тя е незаменима за мен. Когато си отиде мислех, че и аз ще умра. Не спирах да пия. Живота ми сякаш свърши. Сигурно, ако и аз умра тя също ще се чувства така, както се чувствах аз тогава. Затова искам просто да ти благодаря! - думите прозвучаха толкова истински, че Филиз една успя да удържи сълзите си.

- Всичко ще бъде наред обещавам - момичето се усмихна. - Сега си почивай, аз имам работа, все пак сестра ти няма да се освободи сама.

С тези думи и една неприкрита дяволите усмивка, Филиз напусна лечебницата, скоро щеше да настъпи часът, в който Ема щеше да се сбогува с тъмната килия.