The prince and the servant

12.

Юнги скри ръката си зад гърба и погледна надолу.

- Н-нищо
- Дай да видя
- Н-не
- ЮНГИ ДАЙ СИ РЪКАТА ВЕДНАГА!

Юнги подаде ръката си бавно напред. Хоби махна бинта и очите му се насълзиха.

- Това защо е тук? Защо си се рязал?
- С-съжалявам... Про-просто вси-всичко ми се накачи и ... Т-така се у-успокоих...
- Никога повече не прави така моля те - Хоби го гушна и го стисна силно
- Добре няма обещавам ви...

Хоби стана и излезе от стаята. Върна се с аптечка и превърза наново раните му.

- Кога ще спре?
- С к-кое ваше височество?
- Пак го правиш...говори ми на "ти"...
- Н-не мога свикнал съм на "вие"...ще мине време за да свикна на "ти"
- Съжалявам... Ще се опитам
- Кажи ми името
- Н-не мога
- Кажи го
- Х-хосок
- Сега малкото
- Х-х-хоби
- П-пак
- Ваше височество не си ли позволявате прекалено много - Юнги се засмя докато се шегуваше
- Аз съм принц мога да си позволя много неща - Хоби се усмихна и дръпна Юнги към себе си докато ръцете му бяха на кръста.
- А сега ти заповядвам да ме целунеш - Хоби се усмихна, а Юнги червен от думите му го целуна и прегърна нежно.