8.

66 11 6
                                    

Хоби все още се чудеше какво имаше предвид принцесата с това, че вече има някой, който го обича мислеше ли мислеше, но така и не можеше да го измъдри. Юнги влезе в кабинета му и се усмихна.

- Чай?
- М-може - беше го заболяла главата от толкова мислене
- Има ли нещо ваше височество ... ?
- Не ...
- Добре - Юнги взе подноса си и излезе от кабинета му.

Отиде в стаята на Хоби и започна да чисти. Отново не беше спал и не се сдържа да легне на леглото му и да се сгуши в калъфките на, които спи Хоби всяка вечер. Миришеше на Хоби и това му харесваше дяволски много. Заспа, което според него беше грешка. Хоби си влезе в стаята и като го видя се усмихна. Седна на дивана с книга в ръка и започна да чете. Беше му толкова миличко да го гледа . Дори сам не осъзнаваше, че има някви чувства към подчинения си. Седеше и четеше тихо. Юнги се събуди, а веднага след като усети и осъзна какво прави и къде се намира подскочи. Хоби седна до него.

- Добре ли си?
- Д-д-да
- Наспа ли се ?
- С-съжалявам...
- Няма за какво... Трябваше ти почивка, но просто се инатеше доста и така не си я осигури. А и няма да се женя... 
- Съжалявам...
- Недей де... Няма за какво спокойно - усмихна се .

Тази усмивка напълни душата на Юнги. Можеше да живее с тази усмивка. Преди да се осъзнае сълзи се спуснаха и капеха от лицето му.

The prince and the servantWhere stories live. Discover now