The prince and the servant

9.

-Хей защо плачеш...
- С-съжалявам ...
- Знаеш ли стига толкова... Веднага ще ми кажеш какво ти става напоследък!
- Н-не мога
- Моля те
- Н-не ... Против закона е...
- Юнги погледни ме... Какво имаше предвид с онова ... " Той е страхотен" тези въпроси знаеш ли от колко време ме мъчат?
- Н-не мо-мога...
- Юнги ... Обещавам ти няма да стане нищо от, което да страдаш след това ...

Юнги стана и легна на дивана...

- Юнги?...
- З-знаете ли колко ме бо-боли?- започна отново да плаче
- Юнги...
- З-защо съм тол-толкова сбъркан?
- Защо мислиш така?
- За-защото можех пря с-спокойно да се в-влюбя в някое мо-момиче
- Но?
- Н-но се в-влюбих във в-вас и в-всичко се о-обърка...

Хоби го вдигна и го прегърна силно. Юнги го гушна и заплака силно.

- Всичко е наред ... Щ-ще е ст-странно ли ако ка-кажа, че искам да те целуна?- попита Хоби
- Д-д-да много...
- Съжалявам...
- Недейте...
- Н-но все па-пак може ли?
- Н-не ... П-против з-закона е
- Майната му на закона - тикна го назад за да се облегне и го целуна .

Юнги трепереше целия прегърна го силно и продължи да отвръща на целувките му. Сълзи се стичаха по лицето му не можеше да сформира все още какво се случва.

- Не плачи не искам да те виждам растроен повече моля те
- Д-добре - Юнги се усмихна. Хоби се ухили с онази сладка усмивка. Усмивка , която оправи целия живот на Юнги. Целувката , която го дари с толкова щастие ...тази проста усмивка която го изкара от целия проблем и целия стрес ...

Хайде и още една ех колко ви глезя 😂😂❤️❤️