Just friends

Глава 9

- Да! - отклоних поглед.

Не обичах да говоря за миналото си. Винаги се натъжавах и ми се насълзяваха очите. Отпих от напитката си и опитах да се разсея. Камерън хвана ръката ми и се опита да привлече вниманието ми. Аз отказвах да го погледна.

- Роуз? Какво има? - попита ме той накрая.

Очите ми се насълзиха. Не му бях казвала, че съм осиновена и не исках да научи по този начин. Преглътнах.

- Нищо - прошепнах. Избърсах една сълза, която се спусна по бузата ми.

- Роуз! - той хвана брадичката ми и ме обърна към себе си.

Когато видя, че плача, очите му се разшириха. Погледнах майка му, която ни наблюдаваше и нищо не казваше.

- Аз съм осиновена! - казах и', станах от масата и избягах в тоалетната.

Не знам защо избягах. Не знам защо се разтроих толкова. Просто ме е срам. Не знам защо.

Избърсах сълзите от лицето си и после почистих разтеклата се спирала. Измих си ръцете и точно когато щях да излизам, майката на Кам влезе. Не можех да я погледна. Срамувах се от това как съм избягала, как се изложих, от всичко.

Тя сложи ръце на раменете ми и ме прегърна. Сълзите пак започнха да се стичат по бузите ми. Тя просто ме галеше по косата и мълчеше. Когато ме пусна, тя взе една салфетка и ми я подаде.

- Няма от какво да се срамуваш, Роуз. Това, че си осиновене няма да промени мнението ми за теб. Или това на Камерън. Той те обича такава каквато си и нищо не може да промени това.

Преглътнах. Усмихнах и' се и тя мо се усмихна в отговор.

След като се изчистих, с нея излязохме от банята. Кам кротко ни чакаше на масата. Когато ни видя да идваме стана и ни пресрещна пътя. Хвърли един поглед на майка аи и тя любезно ни остави сами.

- Съжалявам Ка...

Той не ме остави да довърша. Дръпна ме и ме прегърна. Стисна ме толкова силно, сякаш никога не би ме пуснал.

- Роуз, обичам те такава каквато си. И то заради самата теб. Нито миналото нито бъдещето имат значение. За мен е важно, че сега в точно този момент ти си с мен. Не ме интересува дали си осиновена или не. Аз те обичам и нищо няма да промени това.

Очите ни пак се насълзиха. Но този път от радост. За първи път осъзнах, колко много обичам и ценя Камерън. И той мен.

Той забеляза сълзите и се начумери.

- Сега пък за какво плачеш, бебчо?! Казах ти, обичам те и...

Прекъснах го. Хванах го за врата и залепих устни за неговите. Силно. Целувката ни беше изпълнена с бурна страст и луда любов. Осавяше ни без дъх, но не можехме да спрем.

Чухме прокашляне зад нас. Отдеъпнах се и се изчервих, когато разбрах, че е била майка му.

- Вечерята ни ще изстине - информира ни тя спокойно.

Кам се ухили, дръпна ме за ръката, целуна ме още веднъж и после ме поведе отново към масата.

Остатъка от вечерята беше страхотна. Джина ни разказа за миналото си, а след това ми показа бебешки снимки на Кам. Беше много забавно и си изкарахме страхотно.

Излязохме от ресторанта. Тя и Кам се прегърнаха и си казаха "чао". Аз гледах и не разбирах. Нямаше ли да дойде в апартамента с нас?!

- Кам, ще ти се обадя сутринта ако трябва да ме прибереш от някъде. - ухили се тя. Той завъртя очи и и' кимна. Обърна се към мен. - Чао, миличка. Ще се видим утре по обяд за срещата ни - намигна ми и се качи в едно такси.

С Кам се качихме в колата му и след като излязохме на пътя го попитах.

- Майка ти защо няма да спи в апартамента ти?

- Искаш я при нас? - изсмя се.

Завъртях очи. Той ми се ухили и продължи:

- Ще излиза със стари приятелки. Нещо като вечер по женски.

- Аха ясно.

Паркира колата и слезе да ми отвори вратата. Влязохме в апартамента. Събух си обувките и тръгнах към спалнята. Чух го, че идва след мен. Влязох и след малко се чу как той загвори вратата. Обърнах се да го погледна. Той ме хвана, завъртя ме бързо и ме залепи за вратата.

- След като имаме апартамента само за нас можем да правим каквото си искаме. - той захапа мекото на ухото ми и притосна хълбоци плътно към моите. - Възбуден съм още от онази целувка посррдата на редторанта. Смятам, че чаках достатъчно.

Изкикотих се. Той ми се ухили и ме хвърли на леглото...