Just friends

Глава 8

Той дойде до мен и ме прегърна. Главата ми беше върху голите му гърди, точно над сърцето. То биеше толкова спокойно, за разлика от моето.

- За къде се обличаш толкова официално толкова рано сутрин? - попитах с любопитство.

Тялото му  се разтресе, когато се засмя.

- Бебчо, вече е седем часа вечерта.

Погледнах през прозореце, а после към близкия часовник. Той беше прав. Изсмя се отново. Погали ме по косата и повдигна брадичката ми нагоре.

- Спокойно, имаш един час да се подготвиш - прошепна и ме целуна.

Да се подготвя ли? Тъкмо щях да се отдръпна, но той постави ръка на врата ми, залепяйки тялото ми още по-плътно за неговото. Когато ме пусна, бях останала без въздух.

- За къде? - попитах задъхано.

- Бъди с рокля - това беше единственото нещо, което каза, а после ме писна да изляза от стаята.

Повдигнах вежда, но тръгнах. Той ме плясна по дупето и аз подскочих. Погледнах го лошо, а той се облиза.

- Не можах да се сдържа. Знаеш, колко те хатедеам в мои дрехи.

Чак тогава осъзнах, че не бях с тясната прилепнала рокля, а с широка тениска, която стигаше точно до хълбоците ми.

Застанах пред гардероба си и започнах да ровя. Намерих една рокля, която не бях носила от години. Ванеса ме беше накарала да я взема, защото когато бях на шестнадесет тя ми я подари. Каза ми, че е нещо като традиция в нейното семвйство - на шестнадесетия рожден ден на момичето да и' се подарява нещо, което е било важно за майка и'.

Намерих си подходящи обици и сложих едни бебешко розови пантофки. Сплетох косата си на странична плитка и си сложих спирала за очи и гланц за устни. Излязох в коридора, където ме чакаше Кам. Видях го как рязко си пое въздух. Когато се изправи, тръгна към мен с такъв гладен поглед.  Сякаш той беше хишника, а аз неговата плячка. Притисна ме в близката стена и ме погледна в очите.

- Неземно си красива! - целуна ме нежно по бизата, а после ме хвана за ръка и излязохме извън апартамента.

Качихме се в колата и потеглихме.

- Вече ще ми кажеш ли къде отиваме? - въздъхнах и се загледах през прозореца.

- На вечеря с майка ми!

- Какво? - изпищях. - Ако знаех нямаше да се облека така, нито щях да изглеждам така... отвратително!

- Първо не изглеждаш отвратително, прекрасна си! - той хвана ръката ми и я разтри с палец. - Второ не ти казах, точно защото исках да си естествена, да бъдеш свободното и щастливо момиче, в което се влюбих!

Целунах го и отписнах глава на рамото му. Когато пристигнахме в ресторанта, майка му вече седеше на една маса и ни чакаше. Поех си дълбоко дъх. Честно казано бях уплашена от мнението и' за мен. Първият път като се видяхме беше момент само за нея и сина и', буквално бях като някаква натрапница. И съм сигурна, че знае за моята пиянска нощ... въздъхнах.

Кам ме хвана за ръката и я разтърка окуражително. Усмихнах му се, но после видях майка му как се изправя. Преглътнах тежко.

- Роуз! - Кам ме пусна и после се случи най-странното нещо. Майка ми ме придърпа в една дълга и хубава прегръдка. Вцепених се!