Just friends

Глава 7

Ококорих се и го погледнах стреснато.

- Видял си ме... ах- зарових глава в гърдите му и изръмжах тихо. Той се засмя и ме погали по главата.

- Спокойно Кам, ще се върна скоро, просто искам да имаш пълноценно време с майка си.

Пуснах го, но той улови китката ми, завъртя ме и ме целуна. Задълбочи целувката и когато не можехме да дишаме вече той леко се отдръпна и прошепна "остани". Целунах го по челото, обух си обувките и излязох.

~Cameron's POV~

Малко след като Роуз си тръгна, отидох в кухнята и наготвих нещо, което знаех, че на мама ще и' хареса... спагети.

- Охае много вкусно, миличък. - мама седна на дивана и ми се усмихна.

Седнах на стола срещу нея и се усмихнах в отговор.

- Приятелката ти няма ли да се присъедини към нас? - попита ме тя.

- Не.

- Защо? - тя набучи малко спагети с вилицата, завъртя ги и ги лапна. - Ммм. Много е вкусно, Камерън.

- Реши да ни остави малко двамата, за да можем да се видим  пълноценно, така се изрази тя. - завъртях очи и натъпках устата си със спагети.

Мама повдигна вежда, но нищо не каза. След като се наядохме тя каза,  че е много изморене и си легна. Останах сам и реших да звънна на Роуз. Тя не вдигна. Звъннах втори път. Пак без отговор. Трети път... започнах да се паникьосвам. Звъннах на Джордан. Тя вдигна.

- Хей, Кам - поздрави ме тя заваляно. Около нея се чуваше ужасен шум.

- Джордан, къде сте? Къде е Роуз?

- В момента -хлъцване- е на една вас с -хлъцване- една бутилка водка в ръка и -хлъц- си я излива в устата.

- Какво?! - толкова силно извиках, че след малко майка ми беше в стаята и ме гледаше с любопитство и неразбиране. - Къде сте? Идвам да ви взема.

- Мен няма нужда...-хлъц- аз имам превоз.

След като ми даде адреса и' затворих, грабнах якето и ключовете за колата си. Бях готов да изхвърча от апартамента, когато майка ми юе спря.

- Къде отваш Каюерън? Какво е станало?

- Трябва да взема Роуз от едно място, ще се върнем скоро.

...

Когато стигнах пред къщата и си пробих път през тълпата намерих Роуз, точно където където беше казала Джордан, че ще е тя. На масата. Ухилих се, когато тя блъсба водката в гърдите на някакъв човек и затича към мен.

- Камерън- целуна ме. Целувката направо ме изгори. Отдръпнах се малко след това.

- Да си вървим вкъщи!

Още преди да стигнем до колата тя беше заспала в ръцете ми.

...
На вратата на апартамента ни чакаше майка ми. Поклатих глава да не задава въпроси и вкарах Роуз в спалнята. Тя леко се разсъни, когато започнах да я събличам, за да и' облека пижамата, вместо късата рокля с която беше в момента.

Внезапно тя ме удари по ръката и ме отблъсна.

- Не ме пипай перверзник -хлъц- имам си приятел.

Тя ме отблъсна, но залитна и падна в ръцете ми. Усмивка грейна н лицето ми. Може да не ме е познала кой съм, но знам, че не би се дала на някой, непознат независимо дали е трезвена или не.

Сложих я да легна и видях мама до вратата. Отидох до нея.

- Не я изпускай! Тя е една на милион!- каза тя, целуна ме по челото и си отиде в стаята.

Загледах се в спящото крехко тяло на Роуз на леглото. Усмихнах се и не обгърна топлина. Да, тя е уникална. Легнах до нея, прегърнах я в скоре се унесох в спокоен сън.