Гледна точка на Клеъри.
Докато си ядях спагетите чух вратата да се отваря и Картър да казва че се е прибрал, оставих спагетите и се затичах към Картър и му скочих след което го целунах.
Картър - Толкова ли ти липсвах. И внимателно с котенцето.
Аз- Ти си взел котенце?
Картър - Да взех ти котенце.
Аз- Мислех че ще го вземеш утре.
Ванеса- Котенце ли чух. Искам да го видя.Брент пусни ме мамка му.
Картър - Исках да го получиш по скоро . Не се сърдиш нали.
Аз- Разбира се че не и Ванеса първо аз ще го видя, дай да видя г-н Демон.
Ванеса- Добре. Но знаеш, че обожавам котенца. Така , че Брент очаквам си скоро някакъв подарък и да е котенце моля.
Картър извади котенцето от джоба си и ми го подаде, а аз започнах да му се радвам.
Ванеса- Клеъри?
Аз- После ще ти я дам де, спокойно.
Ванеса- Но искам да го гушна само за малко моля те.
Аз- Минута, не повече.
Ванеса- Добре.
След това й дадох котето. Докато Ванеса гушкаше котката аз се целувах с Картър.
Ванеса- Толкова е сладичко. Нали от време на време ще ми даваш да се грижа за него Клеъри.
Аз- То е на двете ни.
Ванеса- Надявах се да го кажеш иначе щях да ти мрънкам докато не се съгласиш.
Аз- Ха добре, а сега е време за лягане но първо Картър взе ли му храна, не може то да спи гладно.
Картър - Взех му храна спокойно. Докато се радваше на котето я занесох в кухнята.
Ванеса-Клеъри ти си лягай сигурно си изморена.
Аз- Не, ще го нахраня не ми пука че съм уморена, хайде Г-н Демон, да те нахраним.
Ванеса- Клеъри не е добре за бебето да се преуморяваш.
Взех котката в ръцете си и отидох в кухнята за да го нахраня.
Аз- Не съм правила нищо днес освен да спя тъй че.
Ванеса- Добре, но може ли котето да спи при мен моляяя.
Аз- Добре.-Казах много по тъжно от колкото исках, стана ми гадно че май котето няма да е при мен но за да не бъда егойстка ще го дам на Ванеса.
