Гледна точка на Клеъри.
Събудих защото чух някой да ми казва да се събудя.
Аз- Сатана, ти ли си?
Картър - Клеъри мила не съм Ванеса спокойно.
Аз- Гладна съм.
Картър - Добре ела долу.
Аз- Носи ме, изморена съм.
Картър - Бременността те изморява много а?
Аз- А съм едва в третата седмица.
Картър - Нормално е . Представи си сега като те изморява какво ще е като се роди.
Аз- Има още време до тогава.
Картър - Аз ще ти помагам с каквото мога. Но определено няма да поверяваме детето на Ванеса и Брент.
Аз- В никакъв случай, те ще го повредят.
Картър - Мисля , че ще се превърне в тяхно копие ако им го дадем за 15 минути дори.
Аз- Много са им 15 минути, хайде че съм гладна.
Картър - Хайде мила.
Аз- Носи ме.
Картър - Качвай се на гърба ми.
Аз- Йеей.
Аз се качих на гърба му и той тръгна.
Когато слязохме видях целия под в листа от черни рози и свещи. Също така имаше маса обсипана с любимата ми храна.
Картър- Е харесва ли ти?
Аз- Не.
Аз- Аз го обожавам.
Картър - За Бога притесних се . Е елате госпожице елате.
След това одръпна стола ми да седна.
Аз- Това е прекрасно но защо го направи?
Картър - Това е нашата среща. Когато се съгласи бях много развълнуван и исках да излезем колкото се може по скоро.
Аз- Защо не каза че е среща? Щях да се преоблека за да не съм по пижама и с ужасна коса.
Картър - За мен така си прекрасна.
Аз- Благодаря но на среща момичето не трябва да с такива дрехи.
Картър - Ооо стига. Мен не ме интересува с какво си облечена. И чувал да навлечеш пак ще си най красивото момиче което съм виждал.
Аз се изчервих и станах да го прегърна.
От два часа с Картър си говорим и се смеем, изведнъж той стана и ме изведе на двора, там видях една кутия с дупки.
