Гледна точка на Клеъри.
След като се прибрах видях чичо ми да си гризе ноктите на ръката.
Аз- А после ми викаш аз да не го правя.
Чичо- Най накрая, седни трябва да поговорим.
Аз- Добро или лошо?
Чичо- Нали се сещаш момчетата които видя преди да тръгнеш на училище?
Аз- Дъааа, какво за тях?
Чичо- Ще живеят тук при нас за винаги.
Каза го толкова бързо, че едва събрах думите.
Чичо ме погледна очакващ да се разбеснея ,но не го направих. Защото знаех ,че няма да има полза от това.
Аз- Може ли да се връщам на училище?
Чичо- Ами това което туко що ти казах и не.
Аз- Просто не виждам смисъл да викам след като няма да се обърнат нещата в моя полза.
Чичо- Наистина ли няма проблем Creepy?
Аз- Ако си мислиш че така ще си помогнеш се лъжеш.
Чичо- Както кажеш Creepy.О и си събери багажа, отиваме в по голяма къща.
Аз- Проклети мъфини, първо те а сега и друга къща.Онази Мадисън Биер ще е с нас ли?
Чичо- Биър и не.
Аз- Слава богу и не ми пука как се казва.Чакай ,а защо всъщност ще се местим в по голяма къща?
Чичо- Мястото не е достатъчно за всички.
Аз- Ще има ли други момичета освен мен и Лейла в къщата?
Чичо- Имате право да вземете две приятелки да живеят с вас .Защото ще сте само вие двете в цяла къща с 12 момчета.
Аз- Ок айде качвам се. Но първо ще поспя ,а кога ще тръгнем . И къде са хормоните наречи момчета?
Чичо- Утре и те май са навън.
Аз- Оки чао.
Чищо- Чао.
Аз- Чакай а мама какво каза за това ами техните родители?
Чичо- Те знаят и са съгласни защото ги умолявахме цял ден. Майка ти каза да й пишеш за да знае ,че си добре.
Аз- Оки, чао.
Чичо- Чао.
