Защо все на мен?

Просто велико!

Ето го Стилиан. Ходи си по улицата с кучето си Рекси и си тананика някаква свежа мелодиика, която си съчинява сам. Поглежда Рекси с усмивка и гали меката му козина, казвайки си-Днес ще бъде велик ден. Той вижда 20 лева на земята и си мисли-О, късмет! 

За жалост, късмета му не е с него. Той се навежда да вдигне двадесетолевката и Рекси вижда котка. Първата реакция на кучето естествено е да подгони котката, докато Стилиан се навежда за да вдигне "късметчето си".

-РЕКСИИ!! СПРИ ВЕДНАГА!!-Крещи той, а немската му овчарка го влачи като чувал с картофи около 5 минути, докато не губи котката от погледа си и спира. Стилиан става целият в рани. Изтупва се и сърдито казва на Рекс, че е време да се прибират за обяд. 

Докато ходи към блока си вижда момичето, което харесва. 

-Здравей, Зара! Как си? 

-О, здравей, Стелко! Ами... аз съм добре, но ти...-казва момичето и се засмива-май не си в най-розовото положение. Какво се е случило? 

-Котка и Рекс не са добра комбинация...-почесва сенервно зад главата. 

-Горкичкият.-Засмива се отново и кляка да погали кучето.-Е, аз ще се прибирам. Ще се видим утре.-помахва му с усмивка и си тръгва, а той я гледа влюбен до уши и се усмихва като две годишно, на което са му дали бонбони. Кучо го захапва по крака леко, а Стилиан се връща в реалността. Хвана здраво каишката и пое към пътя за вкъщи. Прибира се и още с влизането усеща миризмата на алкохол и цигари. 

-Ох, баща ми, пак ли си пушил?

-Теб какво те интересува аз какво правя?!

-Ами... под един покрив живеем, не може така. 

-Я си гледай работата и ходи да си учиш уроците, че не те знам как ще минеш десети клас!-Стилиян не му обърна внимание. Беше свикнал вече толкова години да се държат така с него, а и майка му я нямаше. Просто не я познаваше. Не искаше да я познава даже. Взе кучешката храна и сипа в купичката на Рекс. Сложи му водичка и си влезе в стаята. Пусна си компютъра да играе league of legends, обаче имаше ъпдейт и трябваше да чака.-Пф, писна ми от тези ъпдейти...-Тъкмо свърши цялата операция по ъпдейта, пусна играта да търси мач, намери я и на 20тата минута от играта угасна тока. 

-Прекрасно! Сега пак ще имам бан...-Стилиан стана от стола и отиде в кухнята да си вземе нещо за ядене. Направи си любимия сандвич със майонеза и затоплени пържени картофки и го остави на масата. Обърна се само за малко да си налее сок от ананас, но  когато се запъти към масата-сандвича го нямаше. Не го беше изял баща му, защото не харесваше тази комбинация, но, когато погледна към Рекс-разбра кой е виновника в цялата история. 

-Прекрасно, да ям даже не мога.-направи си нов сандвич и се нахрани. 

Час по-късно Стилиан пак играе league of legends, този път без проблеми.Печели този мач и чува, че входната врата се отваря. Става да провери, а пред него баща му със една руса жена, на вид около 45 годишна възраст, пияни и заляни.

-Пак води проститутка...-помисли си момчето и отвратен от цялата работа, влиза в стаята си. Обажда се на най-добрия си приятел.-Иво, може ли да преспя тази вечер при теб..? 

Следва продължение...