Just friends

Глава 5

Изпищях. Студената вода попи в тениската  ми и панталонките ми.

- Камерън! Студено е!

Той се изсмя пак и пусна топлата вода. Плъзна ме по тялото си и ме залепи за него, дори когато вече бях стъпила на земята. Прехапах устна. Тениската му беше залепнала за тялото му и показваше перфектно изваяното му тяло. Той сложи пръст под брадичката ми и я надигна нагоре, за да ме целуне...

След като се изсушихме си легнахме.

- Лека нощ, Роуз! Обичам те! - прошепна той и ме целуна под ухото.

Зарови глава във врата ми и се унесе.

- И аз теб.

Скоро след това той заспа. От друга страна- аз не. Въртях се поне три часа в ръцете му. Накрая се отказах и станах. Отидох в кухнята. Беше 4 часа сутринта. Отворих вратата на хладилника и видях кана с портокалов сок. Налях си в една чаша и седнах на дивана. Бях се отнесла в мисли, когато:

- Защо си будна?

Чух сънения дрезгав глас на Кам и го видях, подпрян на рамката на вратата.

- Не можах да заспя. - признах си и доизпих чашата сок.

- И защо? Преди никога не си имала проблем с това, не и с мен де?

- Просто...

- Роуз, какво не е наред? - попита той загрижено, покривайки бузата ми с ръка и галейки ме по скулата.

- Аз... просто... просто имам чувството, че всичко това е сън и ако заспя, когато се събудя... теб...теб няма да те има.

Преглътнах шумно и го погледнах тъжно.

- О, Роуз. Това ли било. Слушай ме много внимателно... НИКЪДЕ НЯМА ДА ХОДЯ! - усмихна ми се укуражително. - Оставам с теб!

Усмихнах му се и той ме целуна. Скоро заспах на рамото му.

~край на спомена~

Тази сутрин не беше изключение. Кам пак беше отишъл да бяга, но тъй като имахме лекция в 11, аз бях будна преди той да се прибере. Направих сандвичи за закуска и след като закусихме, отидох да си взема душ.

Лекцията беше като всяка друга. След като приключи, с Клара се разбрахме към 4 часа да изпием по кафе.

- Е, как е да живееш с най-секси красавеца на колежа? - попита ме тя с мръсна усмивка.

- Добре, предполагам - изкикотих се. - Как е живота при теб?

- Все същото: есета, купони, учене, пак купони - засмяхме се. - Като споменах партита този уикенд ще ходя на едно и се надявах да се съберем ти, Джордан, Мел и аз... знаеш, както преди. - тя ми се усмихна и отпи от кафето си.

- Страхотна идея.

След няколко часа разговори, телефона ми звънна.

- Извинявай. - казах и отговорих на обаждането. - Ало?

- Роуз, кога ще се прибираш? - попита ме Кам с нежен глас.

- След малко тръгвам.

- Искаш ли да дойда да те взема?

- Ами, не е нужно. Мога да вървя.

- Ще дойда. Чакай ме пред кафенето след 5 минути. - инструктира ме той и затвори.

Сбогувах се с Клара и излязох пред кафенето. Оглеждах се за колата му, когато изведнъж някой се блъсна в мен. Паднах на земята. Една ръка се появи пред мен.

- Много извинявай, не те видях - каза непознатия.

Изтупах си полата и се обърнах да му крещя:

- Другия път гледай къде ходиш
... Дилан?!

~A•N~
Гласувайте и коментирайте.

Благодаря, че четете историята ми! ❤❤❤