Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Джънгкук усещаше тежкия поглед на Техюнг на гърба си. Беше непоносимо но и адски възбуждащо. А това го караше да греши. От всичката работа която имаше да свърши, макнето едвам се държеше на омекналите си като кашкавал крака, затова реши, че ще е добра идея да седне обратно на стола си. Ръцете му пречеха, постоянно буташе нещо. Дори за малко да събори кафето си върху уредбата. Напоследък беше такъв карък, че дори факта, че чашата бе с капак, нямаше да му помогне.
Техюнг от друга страна се бе обтегнал на дивана главата му подпряна на ръката му и чакаше. Джънгкук определено не схващаше очевидния намек. Стола на Кук постоянно се клатушкаше, сякаш момчето нервничеше. Ако се съдеше по нещата които паднаха постоянно, едва ли нещо бе останло цяло.
-Какво ти става? - Попита го по-големия с малка игрива усмивка, която дори да не можеше да бъде видяна, пак бе там. - По-зле си и от Намджун хьонг на петък 13.
-Н-нищо ми няма. - Почти заекна момчето и продължи работата си, която представляваше нищожен опит да отбягва очите на Техюнг, които просто знаеше, че го наблюдават.
Още половин час премина така. В опитите на Джънгкук да опази уредбата цяла, но и никакъв прогрес. Напрежението бе такова, че можеше да го срежеш с нож. Или поне така го усещаше по-малкия.
-Защо не вземеш да донесеш нещо за хапване? - Дълбокия глас на Техни се разнесе из стаята. Кук подскочи като попарен, след което бързо се насочи към изхода на студиото. Но това което не очакваше, бе че вратата се оказа заключена. Макнето се огледа наоколо за ключ, но не намери нищо. Едва тогава зацепи какво се случваше. - Надявам се, че сега ще ми обърнеш малко внимание.
Джънгкук извървя глава към хьонга си, чийто гладен поглед прогаряше дупка в момчето. Той все още седеше в онази позиция, сякаш очаквайки Кук да се намести върху краката му.
-А-аз--
-Защо си там? - Попита Тае, преди очите му да погледнат за миг скута му, след което връщайки ги на момчето. - Защо все още не си в скута ми?
-С-сега не е най--
-Веднага. - Думите на по-големия бяха строги, карайки момчето да преглътне притеснено, без да каже и думичка. Тялото му само се задейства и направи няколко малки крачки напред. Краката му бавно обкрачиха Техюнг, който доволно проследи движенията на момчето. Бедрата им се докоснаха, макнето отпускайки се. Очите на по-големия изпиваха начина по който стегнатите дънки обгръщаха краката на момчето, сочните бедра разстилайки се върху неговите. Ръцете на Джънгкук се намериха на раменете на Техюнг, докато тези на другия пропълзяха по тънкото кръстче на момчето, след което се спуснаха в панталона му. След което пръстите му се подпъханха и под ластика на боксерките на Джънгкук, карайки го изненадано да поскокне. Усмивката на Техюнг не напускаше лицето му. Макнето прехапа устни, започвайки да натиска тялото си надолу, получавайки в отговор тихо и гърлено измъркване в ухото си. Всяко действие и звук от по-големия, караше Кук да стене ниско, главата му заравяйки се във врата на Техюнг. - Обичам когато си послушен.
