Fire and Ice {#1 Dark Web} / BG Book

◼️⚪Eпилог - Кейла⚪◼️

- Ако не дойде с мен, да се погрижите да е в безопасност. - спокойно им обясни чернокосия. Явно този път имам два избора: да отида с него или да остана, но да имам бавачки.

Чудесно!

- Това ще го уредим, а ще ѝ кажеш ли или ще си мълчиш за знаеш кое? - тактично го попита Фейт.

Ядосах се. Нямах намерение да слушам това. Толкова недомлъвки и мърморене. Просто и лесно трябваше да знам за какво става дума! Как така изведнъж имам два варианта и какво не ми казва мистериозния секси тип с черна коса и сиви, стоманени очи.

- Какво трябва да знам? - отворих вратата и пристъпвайки се намесих в разговора. Всички впериха погледи в мен, а аз гледах само чернокосия, който явно трябва да ми каже нещо.

- Ти пък от къде излезе? - изненадано възкликна Кърт.

- Добре, трябва да ѝ кажеш. - Дан го потупа по рамото и отиде при другите, които незнайно как се бяха отдалечили на няколко крачки в нещо като редица.

- Прав е! - Фейт кимна. Рита щеше да подхвърли нещо, но Дан и запуши устата ѝ прошепна нещо. Може би бяха заедно?

- Хайде да ги оставим... - рамбото, тоест Кърт, започна да ги бута навън.

И всички се изнизаха набързо. Оставяйки ни само двамата. Аз и Дявола.

- Виж, той ти е причинявал болка, а всичко стана някак случайно, но не съжалявам за това, което стана... - несвързано започна изненадвайки себе си и мен.

- А сега може ли малко да ми уточниш за какво става дума без да се опитваш да ме объркаш? - присвих очи към него.

- Не те обърквам, искам да знаеш това преди да пусна бомбата директно!

- Слушам те... - нетърпеливо зачаках.

- Първия човек, който убих се оказа, че е твоя псевдо баща.

- Как така псевдо баща? - ококорих се насреща му.

- Твоя "баща", който смяташе за истинския, ти бе фалшив от всякъде. Той е убил истинския ти баща ѝ е взел теб и жена му. Принудил я е да изиграе театър пред всички, че ти си негово дете и мъжа, за който е щяла да се омъжва е бил просто грешка, и че не го е обичала. Виж може би смяташ, че те лъжа, но ти казвам истината. - Дявола започна да ми обяснява с тон различен от нормалния за него.

- Какви са тези лъжи? Лъжи ли са? - гледах го и не знаех как да реагирам. Той беше напълно сериозен. Замигах бързо и преместих блуждаещия си поглед над рамото му. - Тази информация... Откъде я научи?