Fire and Ice {#1 Dark Web} / BG Book

▪️21 глава - Кейла▪️

- Сама си бях виновна. Не трябваше да излизам - противоречих му аз навеждайки глава.

- А аз можех да не ти крещя. Повярвай ми виновен съм повече от теб - настоя той, а аз леко вдигнах главата си. Дявола се приближи повече и отново вдигна брадичката ми. - Нека не водим пак разговора за очния контакт. Едва ли искаш отново да те оставя при момичетата - изкоментира той и се вгледа в очите ми. Сякаш не беше сигурен дали да се смее.

- Не искам второ преобразяване - засмях се аз, при което усмивка се появи на лицето му.

- Тогава, очите да гледат моите. Без страх - обясни ми спокойно той все така вгледан в лицето ми. Прехапах долната си устна без да казвам нищо. Явно забеляза това. -Защо те е страх от мен? - попита ме спокойно. Отново си мълчах, което не знам до колко беше правилният ход. -Кейла, кажи ми! - настоя той с по-строг глас. Нямах избор. Щеше да натиска, докато не му кажа. Въздъхнах, подготвяйки се за обяснения.

- Може би... защото знам, че всеки момент можеш да ме затриеш? - веднага след като изрекох това разбрах колко глупаво звучи всъщност.

- Всички тук са способни на това - изтъкна ми Дявола с леко наклонена глава. Отново захапах долната си устна. По- трудно ми е да говора, отколкото смятах.

- Самото ти присъствие... не знам - объркано рекох и поклатих леко глава.

- Кейла, не съм по-различен от останалите тук - продължи да настоява той, а аз си позволих да разгледам лицето му.

- Напротив - противоречих му, вече поглеждайки сивите му очи.

- И с какво? - попита ме и леко повдигна едната си вежда. Погледнах устните му. Бяха леко зачервени. Постепенно се беше приближил доста към мен. В момента не ни делеше много. Дали ще... не, не. Трябва да изгоня тази мисъл. Прехапах долната си устна за пореден път. Мястото помежду ни изчезна. Дявола допря устни до моите. Преди секунда мислех, че няма как да се случи това нещо, а сега самият сексапил ми се натискаше. Окопитих се и отвърнах на целувката. Ръката му се отдели от брадичката ми и се спусна до краката ми. Издърпа ги назад и лежах по гръб, а той бе над мен. Целувката не прекъсна дори за миг. Вдигнах ръцете си и ги сложих на гърдите му. Накрая той се отдръпна и ме погледна от високо. Не се поколебах и забих очите си в неговите. За първи път виждах нещо такова в погледа му. Някакво желание, друг вид пламък.

- По-силен, безпощаден и криеш нещо, което е изключително различно от историите на всички. - избълвах аз в отговор на въпроса му преди тази невероятна целувка. Дали бе по-добре да си замълча?

- От къде знаеш историите на другите? Може да крия своята, но не мога да ти разкажа, Макейле. Не и сега...- промърмори той и се отдръпна от мен. Защо не сега? Сигурна съм, че вече е разбрал всичко за мен.

- Толкова ли е зле? - попитах предпазливо, защото не исках да го ядосвам допълнително.

- Макейла, недей да опитваш, няма да ти дам ключ към миналото си.

- Ще ти олекне! Просто ми разкажи... - настоях аз, опитвайки се да звуча спокойна.

- Казах не! - отряза ме рязко той. Изправи се и застана за няколко секунди.

-Добре, когато искаш... когато си готов ми разкажи. - промърморих аз и го погледнах топло.

- Не мисля, че някога ще разбереш. - поклати глава той и тръгна към вратата.

- Моля те, остани! - казах жално, докато вратата се затваряше. Надявах се да се върне, да заключи вратата и поне да легне до мен. Изведнъж присъствието му придоби съвсем друг смисъл. Исках да е покрай мен, но не трябваше да настоявам толкова.