▪ 1 глава - Дявола ▪

Start from the beginning
                                    

На земята изглежда лежеше младо момче на около деветнадесет години. Осветлението идваше от една улична лампа, която едва се справяше с гъстата тъмнина, която обгръщаше всичко. Не бях много сигурен, но момчето бе едро, и мъртво.

Обърнах погледа си към момичето, което бе облегнало гръб на стената и дишаше тежко. Явно е успяла да убие нападателя си. Не изглежда мускулеста, но пък изглежда жилава и издръжлива.

Заради оскъдната светлина и разстоянието не можех да кажа със сигурност дали тя е красива или грозна, но знаех, че трепери. Дали от страх или нещо друго, обаче не знаех. С решителна и непоколебима крачка се приближих до нея и я погледнах от високо. Все още не можех да я огледам както трябва, но мисля, че това бе достатъчно. Лицето ѝ блестеше от сълзите, които се стичаха по бузите ѝ. Също така бе потъмняло на места, почти сигурен бях, че са синини. Беше облечена с блуза с къс ръкав и някакво широко долнище.

- Колко още ще ме гледаш? - едва прошепна и затвори очи, тялото ѝ се тресеше.

Пораженията надали бяха толкова зле. Като изключим мъртвото момче това наподобяваше случаите с домашно насилие над жена. Ако съм прав най-вероятно е решила, че няма да търпи повече. Клекнах, за да я разгледам по-добре, но преди това реших да ѝ отговоря:

- Колкото аз поискам! - строгото изражение на лицето ми не се промени, докато изричах тези думи с хлад в гласа си. Бях свикнал да бъда студен и да се държа грубо. Случая не беше изключение.

Тя се умълча, но виждах, че я боли.

Продължаваше неудържимо да трепери. Дишаше тежко. Реших да я разгледам набързо. Ако ми хареса може да я взема като трофей. Оскъдната светлина, както споменах , не ми даваше да видя подробно всичко, но въпреки това бе достатъчна. Бях свикнал със заобикалящия ме мрак и наистина не ми пречеше да различавам доста неща.

Лицето ѝ бе квадратно, с малък чип нос, не много дебели вежди, зелени очи с мистериозна искра прокрадваща се в тях и плътни, но напукани устни. Косата ѝ бе над раменете и не можех да определя с точност цвета, между кестенява и руса. Може би после щях да я огледам по-добре, защото сега не бе момента. Като се замисля тя бе подходяща.

- Хареса ли ти? - попитах я придържайки се към хладния си тон. Вдигнах ръка и посочих трупа, който бе на крачка от нас. От отговора ѝ зависи дали ще я оставя тук или ще я прибера.

- Какво? Разкарай се... - промърмори и извърна глава, затваряйки очи. Най-вероятно, не се чувстваше добре. Какво ли е станало с нея? Трябва да призная, че този инат ми допадаше.

- Да го убиеш? Да гледаш как умира? Хареса ли ти това? Искаш ли да се повтори? Да убиеш още някой? Как се почувства? - зловеща усмивка заигра на лицето ми, докато изброявах въпросите. Не отделях поглед от нея в очакване на реакцията ѝ. Тя присви очи към трупа и въздъхна.

- Да... - измърмори едва, стискайки зъби, и опитвайки да фокусира погледа си, гледайки трупа. Ясно се виждаше, че е била бясна на този човек. Може би случая не е насилие. В момента не изглеждаше много на себе си. - Заслужи си го! А сега ме остави на мира. Не се чувствам добре. Искам да спра да те виждам толкова ... - шепнеше, не успя да завърши това, което щеше да ми каже и затвори клепачи.

Лицето ѝ придоби странна гримаса, а дишането ѝ се забави значително. Може би пулсът ѝ също беше намалял ритъма си. Губеше съзнание. Обаче на мен ми стигаше този разговор.

- Добре дошла при Господаря на мрака, малката! - въодушевен казах, на вече припадналото момиче.

Пъхнах едната си ръка под коленете ѝ, а другата мушнах между гърба ѝ и стената. Вдигнах я от земята и се обърнах с гръб към трупа. Момичето вече бе загубило съзнание, така че нямаше съпротива. Беше доста лека, затова нямах затруднения с това да я нося. Сега трябваше да я заведа у дома.

Никога не бих направил нещо за някого.

Но в очите ѝ имаше нещо, което предизвика любопитството ми. Послушах интуицията си и я взех. До сега интуицията ми не ме е подвеждала, не мисля, че сега ще го направи. Имах чувството, че ще ми е полезна, а и не изглежда да е грозна. Изглежда ми упорита, така че ще е интересно с нея наоколо.

Fire and Ice {#1 Dark Web} / BG BookWhere stories live. Discover now