Bound | JB (Book Two) Bulgarian Translation

Chapter 30

Lea

Усмивка играеше на лицето ми, докато гледах към близнаците. И двамата бяха заети да правят смешни лица един на друг, опитвайки се да играят на 'Кой ще се засмее първи'. Мислех цялата идея за забавна и глупава, докато гледах към тях.

- Какво би трябвало да е това? - чух Дрю да пита. Вдигнах вече сгънатите дрехи от синия куфар, който лежеше на леглото, преди да ги прибера в гардероба. Миналата вечер, пристигнаха и останалите ни вещи. Затова, прекарах сутринта, подреждайки всичко.

- Джанис. - София прошепна, предполагам, за да не чуя. Кикотения изпълниха стаята и аз не можех да не се ухиля. Поклатих глава и завъртях очи, прибирайки последната тениска на Дрю.

- Готова съм. - заявих аз, въздъхвайки и закопчах празния куфар, преди да го оставя под леглото.

- Ура! Ура! Сега може ли да отидем да играем? - Дрю попита, звучейки с надежда. Присвих устните си, очите ми се местеха между тях двамата.

- Довършихте ли си домашното по Английски, което ви дадох? - повдигнах вежда. София кимна в отговор, докато Дрю остана в същата позиция.

- Дрю.. - промърморих аз. Той въздъхна.

- Останаха ми само два въпроса. - изхленчи той.

- Първо ги довърши и тогава може да играеш. София отивай да играеш. - усмихнах й се. Тя се ухили, но спря, когато погледна към намръщения си брат.

- Ще ти помогна. - предложи тя и той не се поколеба да откаже. Сърцето ми се стопли и поклатих глава, усмихвайки се.

Тази гледка ми напомни на мен и Мери. Стомахът ми се сви от разкаяние. Когато бяхме деца, бяхме само ние двете. Въпреки че тя беше по-обичана от хората, които са ни родили, тя се отнасяше с мен като равен.

С любов.

Въпреки че може да прозвучи странно - двете никога не сме спорили. Ние се разбирахме, точно като два граха в шушулка. Тя винаги беше до мен, когато бях разстроена. Също така, както аз бях до нея.

Ние бяхме там една за друга.

Времето обаче се промени. Пет години без контакт, доведе до големи последствия. Това, което изглеждаше като омраза и явен гняв, от нея. Просто копнеех да се върнем към това, което бяхме преди.

Да се върнем, когато бяхме деца..

И изведнъж, намерих мотивация да поговоря с нея.
Да оправим нещата.