You will be mine

Глава 13

ГТНМ

Колкото и да не искаш, пак оставяш себе си в миналото.....

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

Кам и аз си наехме апартамент далеч от Джъстин, както казват далеч от очите, далеч от сърцето.

Жалкото е че аз нямам сърце. В началото аз бях взела сърцето му, а сега той си го взе обратно, но не остави и моето. Върна го на парченца. Сега аз сама трябва да подредя пъзела от разбитото си сърце и да залепя частите. Но дали ще мога?

-Мона трябва да отидем до къщата..... Само за малко, да си вземем вещите и се прибираме. - не мога да го видя.

-Добре, но защо и аз да идвам?

-Защото.. отмъщението започва! Хайде чакам те в колата. - каза Кам и тръгна към колата. Какво има в предвид отмъщението?

Не знам, но се надявам този който страда после, да не съм аз!

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

Ето я и къщата на миналото. Къщата в която изгубих всичко.

Кам хвана ръката ми.

-Всичко ще бъде наред! Довери ми се. Моля те.

-Имам ти доверие Кам!

Нали?

Влязохме вътре и ни посрещнаха двамата влюбени. Лицето на Сидни изгуби усмивката си, когато ме видя до Кам, а това на Джъстин изглеждаше малко ядосано. Проследих погледа му и попаднах на ръцете ни. Все още Кам държеше ръката ми.

-Къде ходиш Мона? Нямате от една седмица.! - сериозно на теб какво ти пука.

-Да не си мислиш, че щом още не сме те изгонили имаш право да не се прибираш с дни. - Съжалявам Сидни май развалих плана ти.

-Остави правата. Притесних се за теб.-дали ще мога да се прибера за да '' говорим''?

-Защо се притесняваш скъпи? Кой знае в чий чаршафи се въргаляла този път! - моля!

-Сидни какви ги дрънкаш? Тя не е като теб разбра ли? Не си ляга с всеки срешнат!

-Явно вече е спала и с теб Кам! За това я защитаваш, нали? - какво цели тази?

-Спала си с най-добрия ми приятел? Кога? Много бързо ме забрави!

-Да те забравя? Да, успях да те забравя! Щом ти успя, защо аз да не мога!

-Край, това беше! С Джъстин мислехме много, едва го убедих да те остави още ден! А ти идваш тук и се държиш като кучка. - интересно, аз съм била кучката тук.

-Не я наричай кучка! Тук кучката си ти! - Кам се ядоса.Джъстин стои и мълчи. Нека каже нещо. Каквото и да е!

-Камерън! Как смееш да говориш така на майката на детето ми? - това заболя.

-Тръгвай си Мона! Скара двама приятели от години! Това не ти ли стига? Повече да не съм те видяла... - Джъстин не каза нищо. Явно е съгласен.

-Да! Тя ще си тръгне. Ще живее с мен!

-Ето казах ти, че е спала с него!

-Курва! - най-накрая и Джъстин да каже нещо..... поне вече знам какво мисли за мен.

-Аз...... Нали твърдеше, че ме познаваш? Току що го доказа. - Джъстин щеше да каже нещо но го прекъснах- Не, последния път ти говорише, аз слушах. Сега ти ще ме чуеш........ Последния месец ми доказваше чувствата си към мен. Всеки ден не спираше да ми казваш колко ме обичаш! За един месец, за един шибан месец, аз започнах да ти вярвам...... А сега за един ден... ми показа колко много съм сгрешила.

Гледаше ме в очите, а Сидни наблюдава  реакцията му. Отново хванах Камерън за ръката.

-Хайде, Кам! Да си вървим. Използвачите тук  станаха твърде много! - не отделих поглед от неговия докато не излязох ме от стаята.

Щом се качих е в колата позволих на сълзите си да излязат на показ.