Мин Юнги беше задник, меко казано. Той не се интересуваше, когато някой от семейството му почине (главно защото семейството му никога не го е обичало), на него не му пукаше, когато някой го мразеше, той просто никога не го бе грижа. Юнги не знае какво е да обичаш някого. Той се е чувствал празен през целия си живот, затова беше толкова груб.
Единственият му приятел беше Парк Джимин, съседът му. Джимин ходи при Юнги от време на време за да го извика да излязат. Без значение колко е горчив Юнги, Джимин винаги е намирал начин да го развесели. Той си мислеше, че във всеки човек има доброта и любов и щеше да ги намери и в Юнги колкото и да му беше трудно.
Дните на Юнги се състоят от гледане на телевизия, хранене, сън и свирене на пиано. Пианото му е единственият истински приятел. Той знаеше много песни за това, можеше да свири цял ден.
Той винаги мисли за нещо. Мислите му са основна част от него. Никой наистина не знае какво мисли, той просто вярва, че живее за да живее. Няма цел.
Той просто живее и това е всичко, което прави.
