ᎥᏆ Ꭵs ᏢᎾssᎥbᏞᎬ?! |Vkook| [Completed]

♡ 13 ♡

-Спокойно. Всичко ще е наред.-Проговори Сехун като ме потупа по рамото.

-Надявам се.-Проговорих сам на себе си.

Слязохме от колата и се запътих към вратата и обхванах дръжката и точно когато щях да вляза майка ми отвори рязко вратата а аз се олюлях и замалко не паднах на гърба си.

-Добре ли си Техьонг?-Попита Сехун.

-Д-Да. Добре съм.

-Къде беше бе момче?!-Изкрещя майка ми.

-Бях на гости у Сехун...

-Но стана инцидент.-Прекъсна ме Татко.

-Какъв инцидент?!-Паникьоса се мама.

-Сега ще ти обясним.-Проговори татко и мама му направи път да влезе.

Аз  последвах примера му и всички влязоха и се настаниха на дивана в хола.

-Слушам какво е станало.-Проговори мама.

Лицето и беше бледо имаше кръгове под очите и се прозяваше. Видимо не беше спала.

-Добре. Но каквото и да кажа няма да откачаш.-Проговори татко спокойно.

-Добре...-Каза мама спокойно.

-Кажете какво има.-Подкани татко.

-...Сара...Техьонг е бременен.
.
.
.
.
-Хахахахаххаха.-Мама започна да се смее като откачалка.

-Добре...а Сега може ли да ми кажеш истинската новина.-Мама спря да се смее и ни погледна предизвикателно.

-Сара!- Повиши тон татко.

-Вчера Техьонг го заболя корема и го заведохме в болница. Взеха му кривни изследвания и се оказа че е бременен. Днес като се събуди сестрата го погледна на ехографа и найстина се оказа бременен.-После татко извади снимката от ултразвука от джоба си и и
я подаде.

Мама пое снимката и разшири очи.

-Тованякъква шега ли е?!-Изкрещя мама.

-Не Сара не е шега. Ние лично го видяхме на видеозона.-Проговори Сун-Ги.

-Следващия преглед е след месец ако искате елате с нас на преглед да ви го докажем.-Каза и мило Сехун.

-НЕ! ТОВА Е ШЕГА.-Изакрещя с пълно гърло. Стреснах се от повишения и тон.

-МЪЖ Е НЕВЪЗМОЖНО ДА ЗАБРЕМЕНЕЕ. ЖИВОТА НЕ Е УСТРОЕН ТАКА. МЪЖЪТ ТРЯБВА ДА ЧУКА ЖЕНАТА И ТЯ ДА ЗАБРЕМЕНЕЕ. А НЕ МЪЖ ДА ЧУКА МЪЖ В ЗАДНИКА И ДА ЗАБРЕМЕНЕЕ ПОСЛЕ. НЕВЪЗМОЖНО.

Леле...никога не я бах виждал в такава светлина.

-Леле Сара успо...-Проговори татко но беше грубо прекъснат от майка ми.

-НЕ. НАМА ДА СЕ УСПОКОЯ. НЕВЪЗМОЖНО.

-Ето мила. Изпий това.-Сун-Ги подаде едно бяло кръгло хапче на мама. Най вероятно успокоително.

Тя го пое със треперещи ръце и го изпи после полегна на дивана и се обърна на другата страна с гръб към нас.

Стана ми гадно че мама се държеше така и усетих парене в учите.

-Техьонг. Не дей така...не се напрягаи. Каквото усещаш или каквито емоции изпитваш...и бебето ги изпитва. Не дей така.-Проговори Сун-Ги и ми се усмихна мило.

-Не се напрягай. Чу ли.

Изтрих заоформилите се сълзи в очите ми и въздъхнах.

-Дали когато се събуди мама ще  се успокой и ще хриеме бебето?-Попитах я.

-Да. Просто майка ти се шокира твърде много.-Засмя се Сун-Ги. Спокойно всичко ще бъде наред.

-Дано...а Сега трябва да се обадя на Чонгкук да видя дали е свободен.

***
.
.
.
.
-Ало?-Проговори Чонгкук от отсрещната линия.

-Свободен ли си.-Попитах го весело.

-Ами...всъщносн не...ще излизам с гаджето на среща така че няма да мога...може би някой друг път?-Попита ведро.

Гадже....

Гадже...

-Техьонг?

-Алооо?

Изпуснах телефона на земята и паднах на колене. Една сълза се стече от лявата ми буза.

-Значи той си има гадже...

Заплаках по-силно и се свлякох на земята поставяйки ръцете на корема си.

А/Б

Горкия Техьонг :'( Мног ми е тъжно за него (;´༎ຶД༎ຶ')