ᎥᏆ Ꭵs ᏢᎾssᎥbᏞᎬ?! |Vkook| [Completed]

♡ 1 ♡

***
След Химия имахме Математика. Проблема беше, че всичко, включително раницата, ми беше в шкавчето. Което значеше, че трябва да мина през всички подигравки....ще рискувам.
Щом си всех учебниците от шкавчето, усетих нечий крак да ме спъва. Падайки, разпилях учебниците си, всички започнаха да ми се смеят. Какво толкова съм им напарвил, за да ме тормозят. С какво съм го заслужил.

-Хей...зубърче...айде в кенефа, да ми направиш една свирка.

Дочух гласа на Намджун зад мен и всички почнаха да се хилят. Да....Намджун най-много ми се подиграваше и ме тормозеше. Всичките момчета от випуска, ми казваха, че съм педерстчето на мама, педалчо, гейче и тнт. Аз не съм такъв и не харесвам момчета!! С какво съм заслужил тези обиди!!

Събрах учебниците си от земята и отидох към класната ни стая.
Звънеца би точно, когато влязох във класната стая. Седнах на мястото си. Щом господина по математика влезе в нашата класна стая, всички замлъкнаха. Почти всеки се страхуваше от него защото почти всеки ден, се раздаваха слухове. Едни казват, че е изнасилил дъщеря си, други казват, че обарвал момчета докато решавали задачи на дъската....трети казват, че е би сексуален изнасилвач...но аз не вярвам. Аз го смятам за много дружелюбен.

-Добро Утро ученици.-Поздрави ни господин Куан.
След като седнахме, учениците започнаха да си шептят нещо по-между си.

-Ким Техьонг?-Попита Господин Куан.

-Да?

-Излез на дъската да решиш една задача.-Повика ме господина. Аз станах и отидох пред дъската, взимайки тебешира, започнах да решавам уравнението,но нещо ме претесни. Погледа на господин Куан, беше на дупето ми.  Реших бързо задачата, подавайки тебешира на господина.

-Добара работа Техьонг. Сядай.-Каза господина.
Аз се запътих към чина, но гн.Куан ме стресна удряики дупето ми. Уплаших се от това му действие и бързо се запътих към чина ми. Чувах подигравките на съочуниците ми.

-ТИШИНА!- кресна гн.Куан и всички погледнаха към него стреснато.

***
След часа по математика имахме физика. Този предмет беше уникално скучен, но обаче този път, мина добре. Не беше толкова скучно.

-Хей Джимин...оказа се, че слуховете за гн. Куан по математика, са верни.

-Чакай...ти сега ли го разбра?

-Какво имаш в предвид?

-Миналата седмица се зясякохме пред училището и запчнахме заедно да вървим до класната стая защото имаме математика. И напът да вляза, този нещастник ме убара отзад....да мре в ада!-Изсъска Джимин.

-Добер добре...успокой се...

-Добре...хайде чао, че ни почват часовете.

-Чао Чим.

А/Б

И хораа.... ако има такива....
Това е първата ми vkook история.
Знам, че не е нещо усобено но...
Надявам се да ви е харесала главата (което не е възможно).
Найстина силно се надявам, да ви хареса тази книга. Ще се радвам ако я следвате^^

Бай за сега ❤😘