You and Me

21 глава

*Песента е перфектна за тази глава. Пуснете я. Ще направи главата по-завладяваща*

- Защо...?
- Марк а-аз мога да обясня...

Какъв съм глупак. Разбира се че ще е така. Когато я тормозеха не я предпазвах. Стоях и гледах отстрани. Разбирам за старите...
Но има нови. Червени са. От скоро.

- Аз не разбирам Ел. Мислех че съм тук за теб. Мислех че си щастлива с мен. Греша ли?
- Марк--
- Греша ли?!? - Тя не отговори. Просто гледаше към земята. - Не съм ядосан на теб. А на себе си.
- Защо би бил ядосан не на мен, а на теб самия?
- Защото си казах че ще те пазя. Че няма да страдаш. Ще си щастлива и ще се смееш. Но се провалих..
- Не не не не. Не си. Правиш ме щастлива. Но...
- Но Какво?
- Пристрастена съм. Не мога да спра... Не мога...
- Можеш. - Отидох и я прегърнах но тя ме избута.
- Не разбираш.
- Кажи ми. Кой беше? Ще говоря с него и--
- Това е проблемът Марк. Не искам да карам всички да казват че съм плакала при големите принцове да ме спасят. Не. - Тя отиде до гардероба. Взе блуза, горнище и дънки. След това влезе във вратата отстрани на шкафа и. Предполагам че беше банята.

След около 5 минути излезе.
- Марк. Знам как да реша проблемите ти.
- Какво имаш предвит?
- Ела.
- Ел... Не ме плаши... - Тя имаше този празен поглед. Имах много  лошо предчувствие за това.

Слязохме долу. Тя се обу, след това отиде в кухнята и отвори едно чекмедже. Взе нещо, но не видях какво, след това го пъхна в джоба си.

- Марк. Сега решавам всичките ти проблеми. Няма нужда да се тревожиш за мен повече. - Казваше тя като отиваше в коридора с бавни стъпки.
- Какво правиш...?
- Лишавам всички ви от един голям проблем.

Тя отвори вратата. Последвах я. Тя излезе. Последвах я. Тя започна да бяга. Аз също.

Бягах и бягах след нея, но тя влезе в малка уличка. Аз също отидох там но нея я нямаше. Търсих ли търсих но нея я нямаше.

Не.

Не.

Ненененененененене.

Трябва да се върна. Трябва да кажа на Браян. Трябва да я намерим.

Затичах се с пълна сила в обратна посока към къщата.
Влязох и се качих веднагичекси в стаята на Браян.

- Ей картоф такъв!! Ставай веднага!
- Мм... кой...
- Ставай!
- Ти луд ли си...
- Да луд съм!!
- Какво искаш... часът е.. 3 сутринта...
- Ел избяга.
- Какво
- Ел. Избяга.

Той стана. Облече се и събуди другите.

- Уилямс! Къде е тя? Къде е Лизи??
- Тя избяга...
- Защо би избягала? - Попита Итън
- Започна да говори как щяла да реши проблемите ни. Опитах се да я прегърна и успокоя но тя ме избута. След това отиде в кухнята и взе нещо от онова чекмедже - посочих отвореното чекмедже в кухнята - и излезе.
- Кое.. чекмедже...
- Онова там.

Браян изглеждаше ужасен.
- Ей Браян. Какво имаше там? - Попита Джони.
- Дж....о....н...ж...е..
- Какво?
- Джобно... ножче... Остро. Джобно. Ножче.

- Трябва да я намерим. Ще ви покажа накъде тръгна тя докато не я изгубих.

Показах им пътя и след това всички казаха че ще търсят и че ще се срещнем обратно в къщата.

*след 3 часа*
Търсех. Търсех навсякъде. Няма и следа от нея. Май трябва да се върна...

Вървях и накрая стигнах. Явно бях последния тук защото всички вече бяха там.
- Трябва да съобщим в полицията.
- Все едно те ще направят нещо.
- Все пак.. Може и да я намерят.
- Добре тогава.

*седмица по късно*

Няма я.

Все още я няма.

Мина седмица.

Има постери навсякъде.

Все още ходя на училище а никой не се интересува от нея.

Чувам как казват "Най-накрая я няма" "Дано се е самоубила"

А аз и крещях...

Аз и крещях и мислех че не я правя щастлива..

Бях прав за себе си..

Не я пазя. Не правя абсолютно нищо.

Как можа Уилямс. Малко срам нямаш ли? Неможа да я разбереш! Това трябваше да направиш!

Само това!

Но не успях..

Мразя се.

~~~~~~~~~~~~~~~~

Марк полудя.

Сериозно. Той изкука.

Може би ще кажа какво е станало с Елизабет..

Може това да е краят защото тя е умряла..

Може тя да се върне...

Кой да знае...

Чауу💙💙💙💙