You and Me

12 глава

- Марк запознай се с Джак.
- Кой?!?
- Ей тоя идиот който в момента ме нерви - Браян се включи в разговора.
- Да идиот съм както и да е. Ел може ли да говорим на саме?
- Не.- казах и затръшнах вратата в лицето му.
- Добре... А сега двамата ще ми обясните кой е тоя.
- Спечели сърцето на Ел и я заряза заради друга.
- Браян не ми се говори за него...

Г.т. Марк
Само това изречение, казано от Браян, ми каза какъв човек е той. Нямам думи. Видях как очите на Ел се пълнят със сълзи. Не не не не нее.
- Ел. Ел погледни ме.- Тя повдигна глава към мен- не плачи за такъв идиот. Моля те. Тези очи... никога повече не трябва да се пълнят със сълзи.
- Прав си... - Каза тя и аз я прегърнах силно. - Благодаря ти Марк. Благодаря ти затова че си до мен сега...
- За теб винаги...

Отделихме се един от друг. Браян пусна някакви смешни клипчета и всички се смяхме. Беше много хубаво. И както винаги свърши... Трябваше да тръгвам.
- Ще се видим утре на завоя нали?
- Разбира се. До утре
- До утре - отговориха Ел и Браян.
Тъкмо излизах когато видях Кели да завива насам. Бързо почуках на вратата, надявайки се тя да не ме види.
- Марк какво има? Забрави ли нещо?
Бързо влязох и затворих вратата.
- Става ли да остана още малко?
- Добре. Става. Нали Браян?
- Дъаа...
- Супер.

Вече беше 23 часа. Ел спеше, а аз реших да остана за през нощта. Легнах до нея и затворих очи.

Събудих се. Навън беше още тъмно. От банята се чуваше някакъв звук. Сякаш някой плачеше...
Ел не беше до мен. Тогава се осъзнах. На нея не и е добре. Трябва и помощ.
- Ел? Ел чуваш ли ме?
- М-Марк?
- Отвори вратата. Моля те.
Вратата се отвори. И тогава я видях. Зачервени очи. Дърпаше ръкавите на блузата си. Имам лошо предчувствие за това....
- Сега. Измий си очите и ела при мен. Става ли?
- Добре....

След около 5 минути тя дойде.
- Ела тук - разтворих ръцете си. Личеше и че иска прегръдка.
Сгуши се в мен и каза
- Съжалявам...
- За какво?
- За всичко. Но най-много... Съжалявам за това че съм слаба.
- Не. Не се извинявай. Няма за какво да го правиш.

Аз знам какво е направила. Забелязах го. Но мисля че на нея не и се говори За това. Така че няма да я питам сега.
- Марк? Марк? Ехо??
- Тук съм
- Виждам че си тук, но главата ти е някъде на Юпитер.
- Там е приятно... Пфффт
- Идиот- тя избухна в смях. Поне и оправих настроението. Радвам се.
- Та понеже е 5 сутринта какво ще правим?
- Значи ще слезеш с мен. Ще направим закуска. Ще се натъпчем като свине и ще тръгнем за училище.
- Тоест аз правя закуската...
- Точно така, Марк. Точно така.

Слязохме и започнахме със правенето на закуската. Ел пусна музика от телефона си, а аз просто се радвах че нещата се наредиха.

- Ей вие ранобудбите!
- Охо. Браян. Много спиш
- Вие пък спите малко. Та както и да е. Трябва да тръгваме скоро. Или искате наказание?
- Нямаме против да сме наказани...
- Защо ли попитах.

Г.т. Елизабет
С момчетата хапнахме и тръгнахме. Вървим си и малко преди училище Уилямс тръгна по-напред. Още ли ще го прави? Като се замисля може би ще е добре да го крием... Ще мисля за това после, сега трябва да влизам в час.

Господинът по изобразително изкуство влезе. Обожавам този предмет, пък и учителя е мил. Даде ни свободна тема. Рисуваме каквото си поискаме. Още по-хубаво.
Пробвах се да нарисувам нещо като "Дърво на любовта" или нещо от сорта.

- Много добре госпожице Смит.
- Благодаря... - обърнах се. Всички ме гледаха. Защо ме гледаха? Мразя като става така. Иска ми се да потъна надълбоко в земята.
- Деца - класната ни дойде - имате нова съученичка. - Погледнах я. Изглеждаше като мен в първите ми дни тук. Изплашена. - името и е Анабел.
- З-здравейте...
- Можеш да седнеш там. До Елизабет. - какво? Я пак?!? Не на мене тия. Успях да си спечеля усамотено място и сега някой ще сяда до мен? Няма да стане.

Тя тръгна насам. Просто продължих рисунката си. Другите отново си шушукаха нещо от сорта на "Горката" и "Ще стои до психопатката"
- Защо не си гледате вашата работа а?!? - Тя изкрещя - за първи път я виждам. Но си личи че страда!! Оставете момичето намира!
- Благодаря...
- За нищо. Аз съм Анабел.
- Елизабет.

Звънеца би. Имахме физическо сега. Ужас. Излязох от стаята и Марк беше в коридора.
- Ел. Сега имаме общ час.
- Наистина ли?
- Да.
- Супер. Тръгвай напред Уилямс. Няма да влизаш в женската съблекалня.
- Добре де добре.

Вече се преоблякох. Остана само да си махна горнището. Но не Мога. Ще пробвам да остана с него.
- Смит! Махни горнището!
- Добре тренер...-загазих. Сега всички ще видят белезите. Но най-вече... Марк ще ги види.
Върнах се в съблекалнята и го махнах. Тъкмо влязох отново в салона, когато някой ми вдигна ръцете и всичко се видя.
- Ей вижте! Изродът има нови белези!
- Идиотка.
- Психопат.

Минах покрай Марк. Чух го как казва " Не ги слушай. Ти си прекрасна." Това ме накара да се усмихна. Седнах на скамейката до Анабел и с нея започнахме да си говорим.
- Ти какво обичаш да правиш?
- Рисуване, слушане на музика. И така нататък. А ти Анабел?
- Същото но ще добавя и четене.
- Аз не го ли казах?
- Не...
- Вече да.
Продължихме да си говорим и се оказа че имаме доста общо.
Мисля че открих приятелка...

~~~~~~~~~~~~~
Здрастии. Имам молба. Вижте историята "Texting with pepper" хубава си е. *айде И аз да почна душко. Знаеш коя си❤*
Та да се върнем тук. Какво мислите за Анабел?
Надявам се да ви е харесало. Чауу❤❤😘😘🤗🤗💜😊😁😁🤗💙💙❤❤💙💜💜💙💜💙💜💙